ЗА НАЙ МАЛКИТЕ ХРИСТИЯНИ - ПУСНЕТЕ ДЕЦАТА ДА ДОЙДАТ ПРИ МЕНЕ - ЗАЩОТО НА ТАКИВА Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Събота, 24 Декември 2011 00:19 Автор: Златина Иванова
Слайд 1. Заглавие на урока „Рождество Христово”
Слайд 2. Иконата разказва
Показани са две икони, които представят Рождество Христово според православния иконографски канон – с централните фигури на св. Богородица и Младенеца във Витлеемската пещера, и фигурата на Йосиф встрани от тях. Иконите са с много детайли, персонажи и сцени – децата трябва да забележат, че те имат общ иконографски тип.
Слайд 3. Въпроси – какво се случва, къде, колко са изографисаните образи, кои са те?
Учителят поставя тези въпроси на учениците с цел да съсредоточи вниманието им върху иконата, да ги накара да забележат повече детайли, за да могат след това да работят върху конкретното послание на всеки елемент. Очаква се децата най-общо да отговорят съобразно предварителните си знания за евангелското събитие: изобразено е раждането на Христос, във Витлеемската пещера, и да разпознаят главните персонажи: св. Богородица, Иисус Христос, Йосиф и ангелите.
Слайд 4. Яслите
Това е централният елемент от иконата с фигурите на св. Богородица и Младенеца, повит в яслите. Прочита се евангелският откъс от Лука 2:7, където е казано защо Христос се ражда в ясли, приютен при животните, а не в дома на хората. Вниманието на децата са насочва и към символичното значение на този факт: светът като че не посреща дружелюбно Небесния Гост, не го счита за свой, още в самото начало на земния Си път Христос не е приет радушно от обществото и този конфликт ще наблюдаваме през целия Му живот чак до Разпятието и Възкресението Му. Разговорът може да се насочи и към въпроса, защо Христос избира образа на нищия, на дете от бедно семейство, а не решава да се роди в царски палат, както би подхождало на Цар.
Слайд 5. Пещерата
Този слайд е обобщение на предходния разговор. Яслите на Христос се изобразяват винаги в тъмна пещера, която символизира света, помрачен от греха. Това внушение се допълва и от образите на вола и ослето, според пророчеството на Исайя: Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си, а Израил Ме не познава. Моят народ не разбира. Ако е необходимо, учителят може да обясни в какво се изразяват старозаветните пророчества: те подготвят израелския народ да познае Спасителя, когато Той се роди сред тях. А някои пророчества, като това на пророк Исайя, имат съвсем конкретно месианско (свързано с Месията) съдържание.
Слайд 6. Божията майка
Божията майка е централният образ в иконата. Нейната фигура излъчва спокойствие, тишина – иконописецът създава внушението за безболезнено, благодатно раждане, каквото е описано в църковното предание. Ако са разглеждали и други икони, учениците може да отговорят на въпроса, какво символизират цветовете на дрехите на Божията майка – синьо и червено? На изображението на този слайд св. Богородица е в син хитон, което символизира нейното човечество. Обикновено той винаги е долната дреха, а на повечето икони върху него е наметнато червено наметало (разгледайте изображенията на Богородица от другите икони). Червеният цвят символизира Божествената благодат, с която се е облякла Божията майка. Христос обикновено се рисува обратно: с червен хитон и синя горна дреха като символ на това, че Божеството е приело човешката природа.
Слайд 7. Праведният Йосиф
В православния иконографски канон за Рождество липсва сцената на св. семейство – праведният Йосиф винаги е изобразяван встрани от централните фигури на Богородица и Младенеца, за да се подчертае, че не той е бащата на Иисус Христос. Интересен детайл, който присъства на византийските икони е фигурата на старец, който се подпира на крива тояжка и разговаря с умисления Йосиф. Според светоотеческото тълкувание това е помисълът, който внушава на Йосиф съмнения в девството на св. Богородица, а тоягата, на която се опира дяволът във всичките си намерения, е лъжата.
Децата се приканват да разгледат образа на Йосиф и да отговорят на въпроса, как изглежда той в тази сцена? Умислен, притеснен, честното му сърце не може да намери логичен отговор на случващото се.
Слайд 8. Пастирите
Пастирите са представители на онези израилтяни, които познават в Иисус Христос обещания Месия и Спасител, за който пророкуват старозаветните пророци, и веднага повярват в Него. Техните фигури са много динамични – изразяват потрес, вълнение, изнеда от това, което им благовести Ангелът. Тези чувства са естествена човешка реакция на Божественото откровение и не стават пречка за вярата им в Христос.
Слайд 9. Поклонението на мъдреците
Това е една от най-известните сцени, съпровождащи Рождество Христово. На иконите се изобразяват трима мъдреци, въпреки че евангелският текст не посочва колко са били те. Известен е само броят на даровете, които те поднасят на Христос – три. Те са представители на мъдрите, учени хора на онази епоха, чието знание ги води до Източника на всяко познание – Христос. Когато сърцето е чисто и жаждата за знание е движена от любов към истината, то тя ще отведе човека до естествено богопоклонение. На иконата мъдреците са изобразени като младеж, мъж на средна възраст и старец, за да се подчертае, че Христос просвещава всички хора, независимо от възрастта им. Символиката на даровете: златото като символ на царската власт, ливан като на Бог, защото тамянът се използвал при каденето, и смирна като на човек, защото с нея древните помазвали тялото на починалия, за да се съхрани.
Слайд 10. Славословието на ангелите
Ангелите са разделени в две групи: едните гледат нагоре, защото славословят Бога, а другите надолу, защото благовестят на хората. Такова е и съдържанието на ангелската рождественска песен: Слава във висините Богу, и на земята мир, между хората благоволение.
Слайд 11. Първата баня
Сцената на първата баня присъства в повечето древни икони, въпреки че за нея не се споменава в евангелския текст. Тя е описана в някои древни апокрифни текстове като евангелието на Яков и други. Жената, която къпе Младенеца, според преданието се казвало Саломе и била родственица на Мария. Тя била повикана от Йосиф, за да помага при раждането на Иисус, но св. Богородица нямала нужда от помощ, защото родила сама, благодатно и безболезнено и раждането на Иисус било тайнство.
Слайд 12. Кондак на св. Роман Сладкопевец
Кондакът е една от най-популярните църковни рождественски песни. Тя е кратко описание на рождественското чудо с акцент върху съчетаването на противоположностите: Девицата ражда, Непрестъпният е приютен в пещера, ангели и човеци славят Бога заедно, звездата пътешества, Предвечният Бог стана Младенец. И всичко това Бог върши „заради нас” – „заради нас се роди Младенец”.
Слайд 13. Роди ни се Спасител, предвечният Бог
Разказът на рождественската икона, както и кондакът на св. Роман Сладкопевец ни показват, как цялото творение е съпричастно на Раждането на Христос. И тук също имаме „противоречие” – ако в началото виждаме, как „светът, който е в грях” не намира подслон за Божествения Младенец, в същото време виждаме, как цялото творение ликува за случилото се Чудо – Младенец ни се роди, предвечният Бог. Такова ще бъде отношението към Христос и занапред – по време на земния Му живот, както и след основаването на Неговата църква до наши дни. Има хора, чиито сърца са помрачени от греха и те остават глухи и слепи за Христовата личност и проповед. Но има и други, които разпознават в Христос гласа на своя Създател и Го последват.
Следването на Христос винаги е свързано с откриване към ближния и към Бога. Това виждаме и в евангелския разказ за Рождество, в иконата и песнопенията: всеки дава на Христос нещо от себе си: Ангелите – химн, мъдреците – дарове, пастирите – свидетелството на чудото, земята – пещерата, пустинята – яслата. Църковното песнопение завършва с кулминацията, че ние хората, също даваме на Бога най-хубавото, което имаме – пресвятата и непорочна Божия майка, като най-красивият плод на човечеството. От нейното пречисто и свято тяло Божият Син прие плът и стана Един от нас. „И словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина...” (Йоан 1:14)
Петък, 11 Май 2012 05:42 Автор: Полина Спирова
Урокът е предназаначен за ученици от началния етап. За тях това е една от първите срещи с личността и делото на св. Братя Кирил и Методий. Целта на урока е децата да се запознаят с причините за създаването на славянската азбука и писменост, както и с подвига на св. Братя по тяхното създаване и отстояване.
В урока не се акцентира върху другите събития от живота на св. Кирил и Методий – подробности от житейския им път, техните мисии, пътуванията в Западна Европа, заточението на св. Методий, и събитията около смъртта им. В центъра е поставено делото им на създатели на славянската азбука, превода на книгите и обучените на техните последователи. По този начин учениците биха разбрали смисъла на почитта, която им се отдава като на създатели на културата и литературата, на която и те са съпричастни. Тази информация е съобразена с нивото на учениците в началния курс и представлява необходимата база, върху която в по-горните класове децата могат да надграждат знания за делото на св. братя и да се запознаят по-подробно с техния живот.
Предварително на учениците да се раздадат бели листчета, на които да напишат имената си, както и листове, на които ще препишат текста от Библията. Текстът в курсив е с указания за учителя.
Първа задача:
На тези листчета запишете имената си така, че да се виждат ясно.
Въпрос: Има ли друг начин да запишем или изобразим имената, ако нямаме букви?
Въпрос: Откъде идват тези букви, на които днес четем и пишем?
Първи слайд
Днес ще говорим именно за тези, които са създали нашите букви - светите Братя Кирил и Методий.
Втори слайд
Задача: Защо почитаме (празнуваме) св. Кирил и Методий?
Трети слайд: Христос и учениците Му
Основната мотивация за създаването на славянската азбука от св. Братя Кирил и Методий е желанието да изпълнят заповедта на Христос да се проповядва Евангелието на всички народи.
Божият Син Иисус Христос заповядал на своите ученици, апостолите, да отидат и да разкажат на всички хора за това, че Той е дошъл на земята и да ги научат на всичко, което Той им е говорил: че Бог е направил небето и земята, целия свят, че Бог се грижи за хората.
Четвърти слайд: Среща със славяните
През 9 в. учениците на Христос дошли да разказват на българите и другите славяни за Бог и Неговия Син Иисус Христос.
Въпрос към децата: Ние сега кой век сме? Значи това е станало много отдавна.
Ние, българите, също сме славяни и тогава, в 9 в. всички славяни са говорели на един език – славянски, който много приличал на днешния български език.
Пети слайд:
На какъв език разказвали за Иисус Христос Неговите ученици?
Те говорели на гръцки и на латински
Шести слайд:
Те дошли тук, по нашите земи и започнали да говорят на хората: Στην αρχή δημιούργησε ο Θεός τον ουρανό και τη γη. (Стин архи димиургисе о Теос тон урано ке ти ги).
Това означава: В начало Бог сътвори небето и земята (първият стих на Библията). Всъщност св. Братя не са превеждали Стария Завет, но тук целта е децата да преживеят усещането от говореното на чужд, непознат за тях език. Освен това този стих от Библията представя един от фундаментите на християнския мироглед – светът е създаден от Бога, Бог го управлява и се грижи за него. Именно това е една първите теми на мисионерските проповеди сред езическите (и в случая, сред славянските) народи.
Въпрос: Вие разбрахте ли нещо? Можете ли до го прочетете?
Така било и със славяните – нито ги разбрали, нито можели да прочетат донесените книги.
Седми слайд:
Тогава проповедниците опитали по други начин. Те се опитали да запишат същите думи с латински букви и се получило това:
V natchalo Bog satvori nebeto I zemiata
Можете ли да го прочете? По-лесно ли ви е? Нека да видим обаче с колко латински букви е записан звукът ч, който ние записваме с една буква?
Оказало се, че в латинската азбука няма букви за някои от славянските звуци: като ц, ч, щ...
Осми слайд:
Тогава проповедниците разбрали някои неща, направили си изводи:
Ако искат хората да ги разбират трябва да говорят на техния език – на славянски.
За да могат да четат ще трябва да напишат книги на техния език, с букви, на които може да се записват славянския език, различни от гръцките и латинските.
Девети слайд:
Кой можел да свърши тази работа?
Някой, който е много умен и може да измисли нови букви, каквито няма; да знае гръцки, славянски и латински, за да може да превежда; който умее да говори с хората и да ги учи четат и пишат с новите букви.
Десети слайд: Избраниците
Тогава за тази работа избрали двамата братя Методий и Кирил, които били много образовани, учени, знаели не само гръцки, но и славянски, и латински. Познавали учението на Иисус Христос, знаели как да говорят на хората, така че на тях да им е интересно и да ги слушат.
Единадесети слайд: задачи пред двамата братя
1. да измислят нови букви, с които да се пише на славянски
2. да преведат на славянски тази книга – Библията (тук на децата им се показва Библията, за да видят обема й. Добре е до тогава книгата да стои така че те да не я виждат). Голяма е, нали? Защото това не е само една книга, а сборник от 77 книги. В нея се разказва за това какво е направил Бог за хората и как хората да говорят с Бога.
3. да я препишат след това няколко пъти, за да може тя да се чете от повече хора.
Дванадесети слайд: Трудни задачи!
Сам човек не може да се справи с тях. И двама души не биха могли. Затова братята отишли в един манастир и там молели Бог да им помогне, да им даде сили, вдъхновение, идеи за да напишат тези нови букви за славяните. И Бог им помогнал- дал им сили, вдъхновение, идеи, и те направили славянската азбука.
Защо отишли в манастир? Вижте, тук на иконата, как са нарисувани св. Кирил и Методий, сякаш са в пещера. Това не е била пещера, а манастир, но те били в него скрити и отделени от външния свят. Те се отделили от шума навън, за да могат да се съсредоточат върху работата си – да мислят, да пишат, да се молят. Само в тишината на манастира можели да чуят какво им казва Бог, само там можели да работят на спокойствие.
Тринадесети слайд: Създаване на азбуката
В тишината на манастира те създали славянските букви.
След това започнали да превеждат книгите на славянски и да записват текста с новите букви.
Тогава не е имало компютри, пишели на ръка, с перо и мастило. Не е имало електричество и след като се стъмнело, пишели на светлината на свещ…
Четиринадесети слайд:
Какво ли е да се препише Библията на ръка? Искате ли сега да направим един експеримент и да видим колко време трябва, за да се препишат две изречения от тази книга? Но красиво, четливо, така че всеки да може да го прочете.
За да стане това първо ще ни трябват специални листове. Второ, ни трябва тишина и спокойствие, така както е било в манастира на св. Кирил и Методий. Да си представим, че сега сме отделени от целия свят, тук в тази стая, и да опитаме да препишем първите изречения на Библията:
В начало Бог сътвори небето и земята.
Рече Бог: да бъде светлина.
(Ако урокът се прави с първокласници, може да се разделят на две и едната група да препише едното изречение, а другата – другото.)
Как се чуствахте докато писахте? А какво е ако трябва да пишете цял ден? А два дни? А цяла седмица?
Св. Кирил и Методий и техните ученици правили това години наред.
Петнадесети слайд: Учениците на св. Кирил и Методий
След като превели една част от книгите, двамата братя обучили и ученици, които да им помагат. Те ги научили да пишат с новите букви, да четат, да превеждат и да преписват красиво преведените книги.
Да си помислим: лесно ли се учат ученици?
Шестнадесети слайд
Въпрос: Вас кой ви научи да четете и да пишете? (този въпрос се задава ако външен учител преподава урока, а не началният учител на съответните ученици)
Лесно ли беше когато се учихте на четете и пишете? Колко време се учихте да четете и пишете без грешки?
Седемнадесети слайд: Отново при славяните
Когато били готови св. Кирил и Методий и учениците им заминали за земите, където живеели славяните, за да им занесат книгите и да ги учат.
Осемнадесети слайд
Сега те отишли при тях и им казали: В начало Бог сътвори небето и земята
Всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина,
Голи са без книги всички народи
Разбирате ли думите?
Можете ли да ги прочетете?
Така можели да разбират и славяните
Деветнадесети слайд
Когато започнали да им говорят на роден език, славяните вече можели да разбират
Какво пише в Библията
Какво им говорят в църквата
Да пишат и четат на родния си език
Двадесети слайд
Но пред св. Братя Кирил и Методий имало още едно изпитание – триезичниците. Това били хора, които учели, че има само три свещени езика – еврейски, гръцки и латински и само на тях може да се пише и чете. Всички други езици са варварски и на тях не се пише и на тях не може да се превежда Библията.
Те искали книгите, които св. Кирили и Методий написали и преписали да бъдат унищожени.
Двадесет и първи слайд
Вие какво бихте отговорили на тези хора? Трябва ли да има книги на различни езици?
Двадесет и втори слайд: Какво отговорил св. Кирил:
Няма свещени езици. Бог е дал на хората различни езици, на които да говорят, затова те имат право да си имат собствен език, книги на техния език и да пишат на своя език.
На всички езици може да се говори за Бога и да се говори на Бог. Той ни чува и разбира на нашия език.
Така той убедил тези учени хора и те разрешили на св. Кирил и Методий да продължат да учат славяните и да превеждат книги на техния език.
Двадесет и трети слайд
Но и след това някои от триезичниците продължили да преследват св. Методий и неговите ученици и не им давали да учат славяните.
Тогава учениците на св. Братя заминали за България.
Те взели със себе си преведените книги. Дошли в България. Тук ги посрещнали с радост. Дали им възможност да пишат спокойно, да превеждат, за учат ученици. Така от България славянската писменост се разпространила сред всички славяни.
Двадесет и четвърти слайд: Паметник на св. Братя
Националната Библиотека на Бълграия е наречена името на св. Братя Кирил и Методий.
Пред нея се намира техният паметник?
Можете ли да отговорите защо главната библиотека на България е наречена името на св. Кирил и Методий?
Двадесет и пети слайд
Как благодарим на нашите учители?
С отговора на този въпрос би следвало децата да направят връзка между техните учители и учителите на всички славянски народи св. Кирил и Методий. Както почитаме своите учители – с уважение, цвета, помнене, така и св. Братя ги помним, честваме, поднасяме им цветя и венци на празниците.
От двадесет и шести до двадесет и девети слайд:
Следващите четири слайда са във вид на състезателна игра. В нея участват по двама ученика. Класът е арбитър. Двама ученика излизат отпред и се стартира слайдът. Те трябва бързо наум да прочетат задачата и да посочат верния отговор. Който първи го направи, печели. Класът казва дали отговорът е верен.
Неделя, 06 Май 2012 08:45 Автор: Двери
Урокът, посветен на св. Георги, е предназначен за ученици от 5 клас. В него са включени освен житието на светеца още и различни аспекти, свързани с личността и почитането на св. Георги. Предвидена е връзка с почитането на светците воини, начините на изобразяването им в православната иконография, главните манастири, посветени на св. Георги, чудотворните икони на светеца, народните обичаи, примерът на св. Георги за храброст и мъжество, залегнали в основата на традициите и честванията на паметта му - ден храбростта, военният парад, ордените за храброст и др.
Заниманието е подготвено за ученици, които са изучавали религия в продължение на пет години (тук). Презентацията е подготвена като базов инструмент. От една страна, той може да се използва директно, така както е замислен, композиран и осъществен от автора г-жа Руска Тошева. От друга, може да послужи като илюстративен материал в обучението по Български език и литература в 5 клас или за обучение по вероучение в неделните училища. Презентацията позволява обемът и учебното съдържание на урока да се подбират от учителя според нивото на учениците.
По-долу може да бъде разгледана презентацията. Изтегляне на файла през Двери+ (тук)
Събота, 14 Април 2012 11:04 Автор: Двери
Чудото на Христовото Възкресение остава загадка за хората, но това, което знаем, е че чрез него ставаме съпричастни на вечния живот, дарен ни от Спасителя. Колко по-сложно е да обясним на децата същността на най-голямото чудо на света - как Бог става Човек, умира и възкръсва заради нас, човеците.
Предложеният тук урок е разказ за Христовото Възкресение, така както смятаме, че биха го разбрали децата - като Божие чудо, което не се нуждае от особено човешко обяснение.
Урокът е предназначен за ученици от предучилищната група и първи клас. Затова в слайдовете е предвиден съвсем малко текст, а акцентът е поставен върху изображенията.
Презентацията може да сe използва за ученици от всички класове на началния етап, като за тези от 2 - 4 клас разказът може да се разшири в сравнение с този, който е предложен тук. В урока се набляга на чудото на Възкресението. Избегнати са детайлите, свързани със страданията, кръстната смърт и погребението на Иисус Христос, тъй като те правят силно впечатление на децата и събитието на Възкресението ще остане на заден план. За по-големите ученици (2-4 клас) може разказа за Възкресението да се даде с повече детайли, вкл. да се каже, че Христовото възкресение се отнася и до бъдещото възкресение на хората.
(Част от задачите в урока не са включени в презентацията, защото не бе необходимо)
Първата задача за децата в урока е да покажат със знаци какво е настроението им и дали имат готовност за учене: с вдигнат нагоре палец - добро, готовност за учене; надолу - без настроение, нямат особена готовност; по средата – горе-долу.
Този урок бе проведен в последния ден преди великденската ваканция, затова и въпросите насочват децата към свързване на ваканцията с големия християнски празник.
Въпроси:
Заради кой празник излизате ваканция?
Какво се прави на празника Възкресение Христово?
Какви цветове се боядисват яйцата? Какъв цвят трябва да е първото боядисано яйце?
Слайд 2
А знаете ли кое яйце за първи път станало червено?
Не знаете?!
Слайд 3
Тогава ще ви разкажа историята за една жена на име Мария Магдалина
Тя отишла да занесе една важна новина на римския император. Но не можела да отиде при него без подарък. И тъй като била бедна жена, му занесла едно яйце като дар.
Слайд 4
Когато влязла в залата при императора, тя го поздравила и му поднесла своя подарък – едно яйце. И му съобщила новината, заради която идвала от далече при него: че Иисус Христос е възкръснал
- Какво означа възкръснал, - попитал императорът.
– Беше умрял и стана жив, казала тя
- Не вярвам, казал императорът. Това е невъзможно! По-лесно това яйце ще стане червено, отколкото някой да възкръсне!
Слайд 5
Така и станало. Яйцето, което държал в ръката си, станало червено.
Слайд 6
Това е чудо! - възкликнал императорът.- Кажи, как така Иисус Христос възкръсна? - попитал императорът.
- Да, господарю, това е най-голямото чудо на света. Аз бях там, - казала Мария Магдалина, - и то стана така….
Слайд 7
Иисус Христос беше необикновен човек, защото не беше човек, а Божи Син и Син на Мария.
Слайд 8
Добрите го обичали, Той вършел чудеса, лекувал болни, помагал на нещастни.
(На слайда е изобразено ходенето на Иисус Христос по вода. Може накратко да се изясни изображението, защото може децата да не разберат какво точно е нарисувано.)
Слайд 9
Но имало и лоши хора, които не го обичали и накрая Го убили като го разпънали на кръст
Въпрос: Виждали ли сте някъде такова изображение на Кръста?
(Този въпрос насочва децата да си спомнят къде в ежедневието си са виждали изображение на кръста. Така ще свържат знанията от урока с тяхната действителност. В предучилищната група единият отговор беше, че са виждали кръста върху книгата Библия, друго дете каза, че е виждало кръста върху куполите на храмовете.)
Слайд 10
Неговите близки приятели погребали Иисус Христос в една пещера
Слайд 11
На гроба му застанали да пазят римски войници, най-силните и най-дисциплинираните в света. Те никога не напускали своя пост. Но тази нощ се случило нещо необикновено. От пещерата започнала да излиза такава силна светлина, че стражите от страх и изненада паднали на земята. Станало нещо, от което те така се изплашили, че избягали надалече.
Слайд 12
През нощта Иисус Христос възкръснал и отново станал жив.
Слайд 13
Станало най-голямото чудо на света.
(Тук за по-големите ученици (2-4 кл.) може да се каже, че Христовото Възкресение има отношение към бъдещото възкресение на хората. На иконата това е изобразено с извеждането на Адам и Ева от ада. По-големите ученици непременно ще попитат кои са хората, които Христос е хванал за ръцете).
Слайд 14
Първи за това разбрали няколко жени, които дошли сутринта при пещерата. Сред тях била и Мария Магдалина. Те се изненадали като видели, че стражите ги няма
Слайд 15
А пред пещерата видели блестящ ангел. Той има казал: Не търсете тук Иисус Христос. Той възкръсна и скоро ще се срещне с вас.
Слайд 16
Те много се зарадвали
Слайд 17
След това Иисус Христос наистина дошъл и се срещнал с тях. Той ги поздравил с думите: Радвайте се! Стана най-голямото чудо.
Слайд 18
От тогава, приятелите на Иисус Христос, християните, разказват за чудото на Неговото възкресение и боядисват яйца за спомен на това събитие.
Слайд 19
На празника Възкресение Христово ние се поздравяваме с думите: Христос Възкресе! И отговаряме с: „Наистина Възкресе!”
А сега един специален въпрос към вас: Защо денят на Възкресението на Иисус Христос се казва Великден?
(Този въпрос е отправен към целия клас. Един два-отговора са достатъчни.)
И накрая: Тук имате едно яйце, подобно на онова, което Мария Магдалина занесла на римския император. То е бяло и съвсем обикновено. Сега вие с вашите боички, можете да го направите необикновено, чудно, великденско.
Можете да копирате и разпечатате изображението от тук:
(Картинката на яйцето е взета от сайта krokotak.com)
Неделя, 22 Май 2011 10:37 Автор: Полина Спирова
Евангелският разказ (Йоан 4:5-42) ни разкрива подхода на Спасителя като проповедник. Достатъчно дългата беседа дава възможност да се проследи Неговия метод и логика при разкриване на Божественото Му учение, начинът му на общуване със събеседника и отношението към личността му.
В този случай събеседник на Учителя е една жена, езичница от Самария. Според законите и обичаите на онова време техният разговор не би могъл да се състои. Както отбелязва и евангелският текст – юдеите не общуват със самаряните (ст. 9), защото са езичници. От друга страна, според юдейските закони е недопустимо мъж да се разговаря с жена на пътя, дори със собствената си съпруга. И също: по-добре да бъдат изгорени думите на Закона, отколкото жена да бъде научена на тях.
Коя е тази самарянка, която Богочовекът заговаря при Якововия кладенец в обедната горещина? В началото евангелският разказ не ни казва нищо за жената, освен че е от Самария и идва да си налее вода от извора. Но в течение на беседата постепенно се разкрива нейният образ.
Св. евангелист Йоан не описва външният й вид, който в случая няма никакво значение. За читателите става ясно, че тя познава законите и обичаите и е стъписана от факта, че чужденецът я заговаря (ст. 9). Същевременно самарянката показва самообладание и успява да поведе разговор с Иисус Христос. Тя се разкрива като умна жена, отворена за диалог (ст. 11). Има бърз и практичен ум („господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя” (ст. 15), умее да разсъждава и не се плаши от това. Тя се вълнува от духовни въпроси и показва познаване на Закона. Самарянката съумява да следва логиката в думите на Христос, да прави изводи. Сърцето й е отворено за думите на Учителя, който е прозрял духовната й жажда.
Беседата, която те провеждат ни разкрива не само образът на жената, но и качествата на Богочовека като проповедник. Разговорът Му със самарянката започва бързо и стремително. Той я изненадва с думите Си „Дай ми да пия”(ст. 7). Жената е сигурна, че юдеинът при кладенеца ще я удостои само с надменно мълчание. Думите Му привличат веднага вниманието й. В тях няма високомерие и презрение към самарянката. Това сякаш са думи на жаден човек, който няма почерпало да си вземе вода от дълбокия кладенец. Този подход слисва жената – тя не очаква внимание и нормално отношение към себе си. Добронамереността на чужденеца я предразполагат за разговор. Христос започва беседата си с нещо съвсем конкретно и логично, напълно адекватно на ситуацията – в горещия ден човек е жаден, а не може да си извади вода. Този разговор преминава от конкретната случка – жаждата на пътника към духовната жажда, която терзае самарянката. В същото време жената слуша внимателно думите на проповедника, но остава подозрителна към Него. Във въпроса й – „Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец” (ст. 12) – се усеща и ирония, и надежда. Жената разбира, че този човек е необикновен, но не смее да Му се довери. Сякаш има нещо, което й пречи пълноценно да участва в разговора и да разбере посланието Му. Тя се чувства недостойна да говори с Него, страхува се, че ако разбере повече за нея, Той ще я осъди и презре заради събития от живота й. Затова тя се старае да запази дистанцията между тях. Христос разбира терзанията й и знае какво я спира. Той сякаш прекъсва досегашната беседа с думите: „иди повикай мъжа си и дойди тука” (ст. 16).
Жената Му отговаря прямо и често, но пестеливо, премълчавайки подробностите – „нямам мъж” (ст. 17). Вероятно личният й живот е обект на обсъждане и осъждане от страна на съгражданите й и затова тя изпитва неудобство и сега пред този Човек. Тя вижда, че Той е учен, че познава писанията и сигурно ще я укори, цитирайки й някой закон и правило. Но Иисус Христос не я осъжда, не я укорява. Напротив. Той сякаш иска да я успокои – „добре каза” (ст. 17), „това право си каза” (ст. 18). Сърцеведецът разбира, че бремето на укорите тежи върху тази жена, че тя се страхува да общува свободно, защото всеки момент очаква да бъде порицана и осъдена. Страх блокира естествените й духовни сили и Христос иска да премахне тази пречка пред пълноценната беседа. Богочовекът вижда у жената духовния стремеж и жажда, скрити дълбоко в нея. Освободена от бремето на страха и срама, жената възкликва: ”господине, виждам, че Ти си пророк” (ст. 19). В тези думи прозира не само възхищение от прозорливостта на събеседника й, но и увереност в Неговата необикновеност. Макар да познава закона и обичаите, Той не се влияе от предразсъдъците, не укорява жената, не слага проблемите в личния й живот като пречка за пълноценното им общуване. С много такт, внимание и любов, Той премахва бариерата, която невидимо стои между тях.
След това беседата между Христос и самарянката продължава с още по-голяма динамика, на още по-високо ниво. Жената е освободена от страховете си, сега тя се осмелява да задава въпросите и повежда разговора в посоката, която я интересува. Ако в първата част Иисус Христос е активната страна – Той насочва разговора, то във втората инициативата е на самарянката. Тя задава въпроса, който я вълнува – за поклонението на Бога. И отговорът на Спасителят – „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина” (ст. 24) има универсално значение – той е за всички християни. Но този отговор има конкретно значение и за самата събеседничка на Христос в този момент - вярата не се изчерпва с ритуала, а с истинската синовна любов. Бог приема за поклонници тези, които с цялото си сърце и душа се стремят към Него. В самрянката Спасителят вижда този стремеж, любов, смирение и дълбоко покаяние. Затова Той не я укорява за личния й живот, осъждането само би я затворило още повече и духовните й сили ще останат завинаги погребани под страха и несигурността. Любовта и добронамереността на Спасителя отварят сърцето на жената, за да може тя с ума и със сърцето си да открие в чужденеца край кладенеца очаквания Спасител – „зная,че ще дойде Месия, наричан Христос, когато Той дойде, всичко ще ни възвести” (ст. 25). И Иисус Христос открито й казва: „Аз съм, Който говоря с тебе” (ст.26). Такъв разговор Спасителят не успява да проведе с книжниците и фарисеите, с учените юдеи.
От казаното до тук не може да се направи извод, че Иисус Христос никога не укорява и не критикува никого. Неговият мисионерски подход винаги е съобразен с конкретните личности. Към книжниците и фарисеите Иисус Христос не пести укорите си - заради високомерието, самодоволството, заради сляпото следване на ритуала и закона, забравяйки най-важното: "правосъдие, милост и вяра" (Мат. 23:23). Духовното самодоволство и липса на покаяние пречи на духовното израстване на личността. Затова и Христос е непримирим към тази духовна закостенялост, която прави фарисеите слепи и глухи за делата и думите на Спасителя. А измъчената от грижи и работа самарянка се оказва достойна събеседничка на Божествения Учител заради честното си и съкрушено сърце. Тя не само приема Негово учение, но то става в нея „извор с вода, която тече в живот вечен” (ст. 14).
Разгледаният евангелски разказ представя един възможен мисионерски подход, разкрит от Иисус Христос. Той е актуален и днес заради важността на въпроса за църковната мисия. В богословските среди у нас се появяват концепции и принципни постановки за мисионерския подход в съвременното общество. Но всички те остават безжизнени и бездушни ако са отделени от примера на Христос. Именно в личността на Спасителя може да се открият най-успешните мисионерски принципи и начини на действие.
Неделя, 17 Април 2011 23:27 Автор: Двери БГ
Слайд 3
- През тази седмица се предвидени повече богослужения, с по-голяма продължителност. Така се отделя повече време за молитва, размисъл и съсредоточаване върху важността на предстоящите спасителни събития.
- Повече евангелски четива на богослуженията. Впечатление през тази седмица прави и големият брой евангелски текстове, които се четат по време на богослуженията. През делничните на Великия пост не се предвиждат евангелски четива, а през тази седмица те са много. Ако по време на св. литургия се изчита по един откъс – перикоп, то тук по време на богослуженията през Страстната седмица, се предвиждат по няколко наведнъж.
- Установено е да се четат и текстове от св. отци. Те са тълкувания и обяснения на свещените събития от тези дни.
Събота, 05 Февруари 2011 14:11 Автор: Полина Спирова
Срещата е описана от двама евангелисти – Матей (15:21-28) и Марк (7:24-30).
Много проповеди и тълкувания са посветени на образа на хананейката и на примера й за непоколебима вяра и дълбоко смирение. Но този евангелски разказ може да се погледне и от друг ъгъл, да го наречем педагогически, който разкрива пред нас качествата на Иисус Христос като Учител.
На много места в евангелията се разкриват педагогическите похвати на Спасителя - Той представя не само Своето учение, но и дава пример, как трябва то да се проповядва; въвежда Своите ученици в тайните на Божието царство, но и ги учи как те да бъдат негови проповедници, когато настъпи времето за това. Евангелският разказ за жената-хананейка ни дава един такъв поглед върху начина, по който Христос общува с учениците; разкрива ни как Той ги учи, как ги наставлява, без да прилага насилие върху техните умове и сърца, без да е дидактичен, като им помага те сами да открият истината.
Това евангелско четиво разказва за среща, станала далеч от Юдея, в „страните Тирска и Сидонска” (Мат. 15:21), където Христос и учениците Му намират убежище от гнева на юдеите, които „търсеха да Го убият” (Йоан 7:1). Причината за това е Неговата проповед за Небесния хляб. Думите на Христос: ”Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Йоан 6:51) се оказват „тежки думи” (ср. Йоан 6:60) дори за някои от учениците, които Го напускат (Йоан 6:66).
Иисус Христос си навлича гнева и на някои книжници и фарисеи, дошли от Йерусалим (Марк 7:1). Спорът с тях е за лицемерното спазване на заповедите. Той ги обвинява пряко: „отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание (Марк 7:9). Спасителят и учениците напускат Юдея и Галилея, стигайки чак до езическите земи на Финикия (крайбрежието на днешния Южен Ливан - б. р.).
В краткия евангелски разказ пред нас се разкриват образите на трима герои, участващи в тази среща: Христос, хананейката и учениците.
Учителят и апостолите са преследвани от виковете на хананейката (евангелист Марк изрично отбелязва, че жената е „езичница”, ст. 26), която моли за милост, за изцеление на дъщеря й. Христос мълчи и сякаш не я чува. Когато Йерихонският слепец (от евангелското четиво на миналата неделя - Лука 18:35-43) вика: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме”, Спасителят веднага иска да го доведат при Него. Тук Той мълчи. Учениците са стреснати, ужасени, потресени от поведението на жената и озадачени от мълчанието на Учителя си.
Христос използва срещата с хананейката не само, за да помогне на изстрадалата жена, но и да разкрие нещо важно пред учениците Си. Спасителят е чул страдащата майка още при първия й вик. Като всезнаещ Бог и Сърцеведец Той е знаел за страданието й и преди това. Христос мълчи заради учениците. В тази случка те са главните действащи лица. Пред тях се разкрива нещо, което, ако им беше казал направо, те нямаше да приемат: че и езичниците са достойни да приемат Месия! Затова Учителят им го демонстрира (казано на езика на педагогиката). Апостолите принадлежат към юдейския народ, те са възпитани в Закона, робуват на втълпените им предразсъдъци и изпитват презрение и недоверие към езичниците. Христос не ги поучава, не ги упреква, не се опитва да ги промени изведнъж, без те да са осъзнали нуждата от промяна на мисленето си. Той им разкрива конкретен образ – на една жена-езичничка.
Хананейката вика и моли, а Христос мълчи. Мълчанието Му е като безмълвен въпрос към апостолите: да остана ли глух за молбите на езичничката, която не е от избрания от Бога народ? Заслужава ли милост?
А жената не губи надежда в състраданието на Месия, нарича го „Сине Давидов”, признава Го за очаквания Спасител, кланя Му се и търси помощ. Накрая учениците са сломени и молят Учителя си да й помогне. Тежки са думите, които Той отправя към страдащата жена: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Но всъщност тези думи са отправени към учениците, понеже ги препращат към спора с юдеите, с книжниците и фарисеите, заради които са се отдалечили чак в езическите земи. Учените юдеи не признават Иисус Христос за Хляба на живота, чедата не искат предложения им хляб, а ето, тази езичничка моли за него. "Да й дам ли, като не е от чедата?" - сякаш пита Учителят апостолите. В думите Му има и горчива ирония: избраните, за които е хлябът, не го искат, отхвърлят дара, а тази, презряната езичничка, моли за него. Думите й поразяват още повече учениците: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
Пред очите на учениците се разкрива образът на жената: силна в мъката си, смела в непоколебимата си вяра, изключително смирение, пълно доверие в божествената сила на Учителя и неговото милосърдие. Христос изпитва вярата на ханаейката, нейното смирение, но това не е самоцелно. Той е сигурен в нейните качества. Той иска да ги разкрие пред учениците. Да ги противопостави на богоизбраните юдеи. От едната страна е жената - слаба, уморена, изтерзана от грижи и страдание, но с безрезервна вяра в Спасителя, която на думите Му отговаря с „да, Господи”. И от другата страна – познаващите Закона юдеи, избраните чеда (Марк 7:27), подготвените да приемат Месия, които обаче се опитват да вкарат Христос в своите рамки, виждания и очаквания за Сина Давидов. И затова не могат да Го приемат, затова Го гонят и искат да Го убият. Жената приема Христос, приема изпитанията Му, приема думите Му; юдеите, от друга страна, Го намразват, защото не се вписва в техните представи за очаквания Спасител.
Евангелският разказ завършва с изцелението на дъщерята на ханаейката, но явно проповедта на Христос в тези земи не се е ограничила само с този случай, защото евангелист Марк разказва, че „живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество” (Марк 3:8).
В същото време в съзнанието на учениците е посята идеята за универсалността на учението на Учителя им, че Той е дошъл за всички хора, не само за „изгубените овци от дома Израилев” (Мат. 15:24). Христос не бърза, не притиска призованите от него ученици, но стъпка по стъпка ги превръща от ученици в апостоли на Божието царство.
Понеделник, 28 Юни 2010 00:59 Автор: Двери
Презентацията може да бъде изтеглена от хранилището на "Двери" тук.
Слайд 1 –Заглавие на урока
Слайд 2 – Юдеи и езичници
Двамата апостоли са наречени в тропара на празника „учители на вселената”. В своята проповедническа дейност те са обхванали тогавашния цивилизован свят, който включвал юдеите и езичниците (според религиозната им принадлежност). На учениците се разкрива кои са юдеите (в контекста на приемането на Христовото учение). Те са народът, който е избран да запази вярата в единия Бог и е подготвен за идването на Месия. Народът, който чрез Свещеното Писание на Стария Завет, е носител на знанието за Спасителя.
Другата страна на тогавашния цивилизован свят са езичниците, изповядващи многобожието. Това е светът на философите и древните учени, на ораторите и писателите. Свят, който ценял красотата на тялото и удоволствията. Двамата апостоли били призвани да донесат и на юдеите, и на езичниците благата вест за Боговъплъщението. В своята проповедническа дейност и двамата срещнали готовност за приемане на Словото Божие, но и двамата се сблъскали с отпор и отхвърляне.
Слайд 3 - Св. апостол Петър – апостолът на юдеите
Пред учениците се разкрива личността на св. апостол Петър, така както е представен в Новия Завет.
Кой е апостол Петър?
Петър бил рибар от гр. Капернаум, разположен на брега на Галилейското езеро. Той е брат на св. Андрей Първозвани. Възпитан в традициите на юдаизма.
Как е призован за апостол?
В евангелският разказ за призоваването на св. ап. Петър за Христов ученик (Мат. 4:18-20) се разкриват някои от чертите на личността на Петър – спонтанност, пламенност, готовност да следва Учителя. Петър напуска всичко – поминъка си, семейството си, сигурността, която има и тръгва след Спасителят, без да знае какво го очаква. Еврейското му име е Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дава Иисус Христос.
Какъв ученик е?
Св. ап. Петър е ярък образ. Той е пламенен и силно емоционален. Реагира бързо и бурно, и често се налага Учителят да го успокоява и възпира. Иисус Христос не го кори открито за постъпките му. Спасителят го разбира и обича, защото вижда дръзновението и любовта му към Него. Петър е този, който първи изповядва Христос като Месия и именно на него Господ казва: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Петър е и апостолът, който следва Иисус Христос в двора на първосвещеника, но е и този който там три пъти се отрича от Него. Той е, който горчиво, със сълзи се разкайва за постъпката си и получава прошка от обичния си Учител.
Ако подготовката и интересите на учениците позволяват би могло образът на апостола да се разгледа по-подробно чрез обсъждане на три евангелски откъса, които го разкриват:
1. Мат. 16:13:18- изповядването на Христос като Син Божи и Спасител;
2. Лук. 22:54-62- отричането от Христос;
3. Йоан. 21:15-17 – прошката.
Слайд 4 - Живот на апостол
След Петдесетница, тази пламенност и любов към Учителя на Петър, чрез действието на Св. Дух, го превръща в пламенен и неустрашим проповедник на Сина Божий. На същия този празник, той обръща към Христовата вяра 3 000 души (Деян. 2:14-41).
Духовната сила на св. ап. Петър било толкова голяма, че дори сянката му изцерявала болните, край които минавал (Деян. 5:15).
Апостолът не се уплашил и не прекъснал проповедническата си работа въпреки гоненията, затварянето му в тъмница и преследванията. Св. Петър проповядва предимно сред юдеите, познавайки тяхната религия, традиции и начин на живот. Той не ограничава мисионерската си дейност само в Палестина, но предприема проповеднически пътешествия в Мала Азия, Египет, Коринт, Рим, Испания, Картаген и дори Британия. (Ако учителя има възможност е добре да покаже на географска карта местата, в които е проповядвал св. апостол. После да се сравни с пътуванията на св. ап. Павел, за да се види нагледно, че те са проповядвали в целия тогавашен цивилизован свят).
Нито гоненията, нито опасностите от пътуванията и тежкия живот на проповедник, не спирали св. апостол от пламенния му устрем да носи благата вест за Спасителя.
Какъв проповедник е бил св. Петър и за какво е говорил днес можем да разберем от неговите две съборни послания, включени в Новия Завет. (Ако има възможност и време учителят може да избере текстове от посланията, които да бъдат разгледани с учениците, за да добият представа за съдържанието на проповедите, езикът на апостола, начинът на изразяване).
Св. Петър завършил живота си с мъченическа смърт в Рим. Заради верността си към Христос и безстрашната проповед на учението Му, св. ап. Петър бил осъден на смърт чрез разпъване на кръст.
Слайд 5 - Св. ап. Павел – апостолът на езичниците
Кой е Павел?
Св. ап. Павел бил евреин от Вениаминовото коляно. Роден е в киликийския град Тарс (Деян. ап. 21:39). Павел имал блестящо образование не само в еврейската книжнина, но бил запознат с постиженията на езическите учени и философи. Той бил римски гражданин (това е прослойка в обществото на Римската империя, а не гражданство на град Рим), но бил възпитан в еврейския закон и религия. Образованието му било поверено на законоучителя Гамалиил, уважаван от целия народ (Деян. ап. 5:34). Павел бил пламенен ревнител за Бога (Деян. 22:3) и като такъв присъствал на убийството на св. архидякон Стефан (Деян. ап. 7:58; 8:1; 22:29). Той с плам участвал в гоненията срещу християните, считайки, че по този начин служи на Бога.
Как е призован за апостол?
По драматичен начин той е призован от Господ да стане Негов апостол - (Деян. ап. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18).
След обръщането си към християнството, св. апостол Павел станал най-преданият и всеотдаен проповедник на Сина Божий.
Завършва мъченически живота си в Рим, където бил посечен с меч.
Слайд 6 - „За всички станах всичко”
Какъв апостол е Павел?
Макар и юдеин, ап. Павел познавал културата, манталитета и науката на езичниците и насочил проповдта си към тях. Той прави четири мисионерски пътешествия, разкривайки пред езическия свят светлината на Христовото учение. През това време написва четиринадесет послания до различни църкви, давайки им наставления за живот в Христа.
Най-добре учениците могат да добият представа за образа на св. апостол като сами направят изводи за това на основата на: 1. Текст от посланията на св. ап. Павел - 1Кор. 9:19-23 и 2. Разказ за четирите проповедническите пътешествия на св. ап. Павел.
1. Текстът от 1 Кор. 9:19-23 разкрива философията на апостола като проповедник. Преди да бъде разгледан текста, учителят би следвало да разясни непознатите думи (напр. „подзаконните”, „нямащите закон” и т.н); после се разглежда самият текст по следната примерна схема: 1. Какво означават думите на апостола „за всички станах всичко”; 2. Защо апостолът постъпва по този начин? 3. Има ли положителен ефект такъв подход?
Така учениците ще навлязат в съдържанието на текста и ще могат да разберат жертвоготовността и любовта на апостола към тези, на които проповядва.
Той не им налага новото учение, не ги принуждава или заплашва, а навлиза в живота им, опитва се да ги разбере и без насилие, с любов, търси начин „да спаси някои”. Това е философията на обичащия мисионер, който не осъжда и не укорява, а с търпение води към спасение.
2. Проповеднически пътешествия
* Първо мисионерско пътешествие на св. ап. Павел. Започва с кораб от Антиохия, минава през о. Кипър и през югоизточната част на Мала Азия, завършва отново в Антиохия (Деян. 13 - 14)
* Второ мисионерско пътешествие на св. ап. Павел. Започва от Антиохия – през Мала Азия до Македония и южна Гърция.
* Трето мисионерско пътешествие на св. ап. Павел – започва в Антиохия през Мала Азия и Гърция, и завършва в Йерусалим.
* Четвърто мисионерско пътешествие на св. ап. Павел е от Йерусалим, през Крит и Малта до Италия и Рим. По време на това пътуване апостолът претърпява корабокрушение.
Пътуванията на св. ап. Павел били придружени от проповеди, непрестанни чудеса, постоянни трудове и страдания, неизтощимо търпение, но той бил подкрепян от Бога, който го призовал за това служение. Гонен, преследван, страдащ от болести и несгоди, св. апостол не спира да разнася вестта за Спасителя. Той сам за себе си говори: "Повече от всички се потрудих" (1Кор. 15:10; 2 Кор. 11:23).
Ако учениците проследяват пътуванията на св. ап. Павел на карта, ще могат да добият представа за мащабите на делото му. След това да насложат неговите пътувания на картата заедно с тези на св. ап. Петър.
Слайд 7 - Учители на Вселената
Тропарът на празника разкрива накратко неговия смисъл. Той нарича двамата апостоли „учители на вселената”, като по този начин дава изключително висока оценка на тяхното дело. Те са наречени така защото:
Проповядват Словото Божие на целия цивилизован свят, пътувайки и изпращайки писмени послания до новообърнатите християни;
Полагат основите на учението за Църквата;
Полагат основите на църковната йерархична структура.
Слайд 8 - Призванието
Последната част от урока е насочена пряко към живота на учениците в контекста на разгледаната тема. Двамата апостоли са пример за хора, призвани от Бога за велики дела и изпълнили докрай своето призвание. Човешкият живот е пълноценен тогава, когато е отговор на Божия призив за съработничество. Човек открива своето призвание с Божията помощ, когато има искреността и решителността на апостолите. В различен период от живота хората откриват своето призвание - някои по-рано, други - по-късно.
Учителят може да даде кратка писмена задача. В рамките на 3-4 изречения учениците да напишат какво умеят да правят най-добре (за децата от средния етап). За по-големите ученици задачата може да бъде: Към каква професия съм се насочил, какво умея най-добре.