Свети и праведни Иоан Кронщадски (Иоанн Кронштадский)

Съдържание (frames)

1. Молитвата е доказателството, че съм разумна личност, че съм богоподобен; залог за моето бъдещо обожествяване и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога, тъй като нищо свое нямам. Но аз, по Неговата милост, съм личност, имам разум, сърце, свободна воля, и чрез разума и свободата си мога, обръщайки се със сърце към Него, постепенно да разширявам у себе си Неговото безкрайно царство, постепенно все повече и повече да умножавам у себе си Неговите дарове, да черпя от Него като от вечно бликащ неизчерпаем Извор всякакви блага - духовни и телесни, но предимно духовни. Молитвата ми внушава, че аз съм Божи образ, че при смирено и благодарно разположение на моята душа към Бога, чрез свободната си воля, умножавайки безкрайно Божиите духовни дарове, аз мога по този начин безкрайно да се усъвършенствам и безкрайно да увеличавам моето богоподобие, моето небесно блаженство, за което съм предопределен. О! Молитвата е знак за великото достойнство, с което ме е почел Създателят. Но тя ми припомня едновременно и моето нищожество (от нищото съм аз и нищо свое нямам, затова за всичко моля Бога), и моето височайше достойнство (аз съм образ Божи, аз съм обожествен, мога като Авраам, бащата на вярващите, да се наричам Божи приятел, стига само несъмнено да вярвам в съществуването, благостта и всемогъществото на моя Бог и Нему да се уподобявам в този живот с дела на любов и милосърдие).

2. В молитвата има прошение - противно на гордата наша плът, която всичко приписва на себе си; благодарност - противно на безчувствието на нашата плът към безбройните Божии благодеяния; славословие - противно на плътския човек, който търси слава само за себе си.

3. Бог е Истина - и моята молитва трябва да бъде истинска, както и животът ми. Бог е Светлина - и моята молитва трябва да бъде принасяна в светлината на ума и сърцето. Бог е Огън - и молитвата, както и животът ми, трябва да бъдат пламенни. Бог е всесвободен - и моята молитва трябва да бъде свободно изливане на сърцето. Какво богатство на човешкия дух - стига само да помислиш сърдечно за Бога, само да пожелаеш сърдечното съединяване с Бога, и Той веднага е с тебе: и нито стените на къщата, никакви тъмнични ключалки, ни планини, нито пропасти ще попречат на това съединяване. Бог веднага е с тебе; тъй и ангелите, и светиите: заедно с Бога те всички са пред очите ти, в сърцето ти, като най-близките приятели, като твои съмишленици. О! Богатство на човешкия дух!

4. Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме. Молитвата - това е постоянно усещане (осъзнаване) на своята немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд - освежителен, напоителен, който оплодородява земята на душата; сила и здравина за душата и тялото, освежаване и очистване на духовния въздух, просветване на лицето, веселие за духа, златната нишка, която свързва творението с Твореца, бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота, успех за делата ни, равноангелско достоинство, укрепване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е съобщество с Ангелите и светиите, отвека угодили на Бога. Молитвата е поправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силна подбуда за милосърдни дела; безопасност в живота; унищожаване на смъртния страх; пренебрежение към земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на Съдията на света, всеобщото възкресение и живота в бъдещия век; усърдно старание да се спасиш от вечните мъки; непрестанно изпросване на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божия взор; блажено чезнене пред Твореца, Който е всичко създал и всичко изпълва; жива вода за душата; молитвата побира всичките хора в сърцето с любов; спуска небето в душата; побира Пресвета Троица в сърцето, според както е казано: "ще дойдем при него и жилище у него ще направим". (Иоан.14:23)

5. Молитвата - това е постоянно усещане на своята духовна нищета и немощ; съзерцаване у себе си, у хората и в природата делата на Божията премъдрост, благост и всемогъща сила; молитвата е постоянно благодарствено настроение.

6. Докато се молиш, на всяка цена се старай за това, да чувстваш със сърцето си истината или силата в думите на молитвата, храни се с тях като с нетленна храна, напоявай с тях като с роса сърцето си, сгрявай се като на благодатен огън.

7. В молитвата и във всички дела на живота си избягвай мнителността и съмнението, дяволската мечтателност. Да бъде окото на душата ти чисто, за да е светло цялото тяло на твоята молитва, на твоите дела и на живота ти.

8. Докогато стоим на усърдна молитва, дотогава е и спокойно, и топло, и леко, и светло в душата; защото тогава сме с Бога и в Бога; но щом изоставим молитвата, веднага тръгват изкушенията, всякакви смущения. О, преблажено време на молитвата!

9. Когато се молим, непременно трябва да овладеем сърцето и да го обърнем към Господа. Нужно е то да не бъде хладно, лукаво, невярно, лицемерно. Иначе каква полза от молитвата и от поста ни? Добре ли е да чуем гневния глас на Господа: "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене"? (Мат. 15:8) И тъй, в църква да не стоим душевно разпуснати, а всеки да гори духом, когато работи на Господа. И хората не ценят много услугите, които им правим хладно, по навик. А Бог иска тъкмо сърцето ни. "Синко, дай си Мен сърцето" (Притч. 23:26), защото сърцето е най-важното у човека, неговият живот; нещо повече - нашето сърце е самият човек. Затова, който без сърце се моли или служи на Бога, все едно, че въобще не се моли, защото тогава се моли тялото му, което само по себе си, без душата, все едно че е пръст. Помнете, че заставайки на молитва, вие заставате пред Бога, у Когото е разума на всички. Затова вашата молитва трябва да бъде цялата дух, цялата разум.

10. На молитва бъди като детенце, което гугука, сливайки се в един дух с духа на произнасяната молитва. Себе си смятай за нищо, а молитвата приемай като велик Божи дар. От своя плътски разум се откажи напълно и не го слушай, защото "знанието възгордява" (1 Кор. 8:1), а плътският разум се съмнява, мъдрува, хули. Ако по време на молитвата или извън нея врагът препъне душата ти с някаква хула или мерзост, не унивай, а кажи твърдо в сърцето си: "Да ни очисти тъкмо от тези и от подобните им грехове дойде на земята нашият Господ Иисус Христос, да ни помогне при тези тъкмо, и при подобните им немощи на духа дойде Многомилостивият." Като изречеш тези думи с вяра, сърцето ти тозчас ще се успокои: защото Господ ще очисти сърцето ти. Изобщо от какъвто и да било грях или мечтание не бива да униваме, а да се уповаваме на Спасителя! О, неизмеримо Божие благоутробие! О, величествено служение на Богочовека за нас, грешните! Той и досега човеколюбиво ни служи, като ни очиства и спасява. И тъй, да бъде посрамена вражеската сила!

11. Мислите на човека твърде силно влияят върху състоянието и настроението на сърцето и действията му; затова, за да бъде сърцето чисто, добро и спокойно, а настроението на волята добро и благочестиво, трябва да очистваме мислите си с молитва, четене на Свещеното Писание и творенията на светите отци, с размишления за тленността, мимолетността и изчезването на земните удоволствия.

12. Както твоята мисъл ти е близка, както вярата е близка на сърцето ти, тъй близко до теб е Бог, и колкото по-жива и крепка е мисълта ти за Бога, колкото по-живи са вярата, осъзнаването на твоята немощ и нищожество и чувството, че се нуждаеш от Бога, толкова по-близо е Той. Или - както въздухът е близо до тялото, тъй Бог е близо до душата. Защото Бог е, така да се каже, мисленият въздух, чрез който дишат всички Ангели, душите на светиите, и душите на хората, които живеят особено благочестиво. Нито минута не можеш да живееш без Бога и наистина, всяка минута изживяваш чрез Него: защото "чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме". (Деян. 17:28)

13. Безчувствието на сърцето към истината в думите на молитвата произлиза от сърдечно безверие и от безчувственост към собствената греховност, а това на свой ред произтича от скрито чувство на гордост. Според чувствата си на молитва човек може да познае дали е горд или смирен: колкото по-прочувствена и пламенна е молитвата му - толкова е по-смирен; колкото е по-безчувствена, толкова по-горд е той.

14. Старай се да постигнеш младенческа простота в отношенията с хората и в молитвата към Бога. Простотата е велико благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е съвършено духовен, съвършено благ. Нека и твоята душа да не се раздвоява на добро и зло.

15. Учете се на молитва, принуждавайте себе си да се молите: отначало ще бъде трудно, а после, колкото повече принуждавате себе си, толкова по-лесно ще става, но отначало винаги ще трябва да се принуждавате.

16. Молитвата е жива вода, с която душата утолява жаждата си. Когато се молиш, представяй си, че пред теб е единствено Бог, Троичен по Лица, и освен Него нищо друго няма. Представи си, че Бог е в света, както душата в тялото - макар да е безкрайно по-висша от него, не се ограничава от него; твоето тяло е малко и цялото е проникнато от малката твоя душа: а пък светът е огромен и Бог е безкрайно велик и по цялото творение Бог изпълва всичко - "везде сый и вся исполняяй".

17. Спасителят благоволи да се въплъти не само затова - да ни спасява, когато греховете, страстите са ни овладели, когато вече сме оплетени от тях, но и затова - да ни спасява заради молитвата ни и тогава, когато грехът и страстта още само опитват да се промъкнат в нас, когато ни нападат. Не бива да спим, отпуснали малодушно ръце, когато страстите ни нападат, но тъкмо по това време трябва да бъдем на стража, бодърствайки в молитва към Христа, за да не ни допусне Той до греха. Къщата трябва да се спасява от пожара, не когато огънят я обхване отвсякъде, а най-добре, преди още пламъкът да лумне. Така е и с душата. Душата е къщата, страстите - огън. "Нито давайте място на дявола." (Ефес. 4:27)

18. Старае се лукавият да пръсне молитвата като купчинка пясък, думите иска да превърне в сухи песъчинки, несвързани, без влага помежду им, т.е. без сърдечна топлота. Молитвата е или "къща на пясък", или - "къща на камък". (Мат. 7:24,26) На пясък съграждат тези, които се молят без вяра, разсеяно хладно - такава молитва от самосебе си се разпръсва и не носи полза на молещия се; на камък съграждат онези, които през цялото време на молитвата са вперили очи в Господа и Му се молят като на жив, Който лице в лице говори с тях.

19. Мярката на достойнство на своята молитва можем да измерим с човешка мярка, според качеството на отношенията ни към хората. Как се държим с хората? Понякога студено, без да участва сърцето, по задължение или от приличие им изказваме своите молби, похвали, благодарност, или вършим нещо за тях; а понякога топло, със сърдечно участие, с любов; понякога пък с притворство, а понякога искрено. Също тъй различни сме и с Бога. А не бива така. Трябва винаги от все сърце да изричаме към Бога и славословието, и благодарността, и просбите си; трябва винаги всичко да вършим пред Него от все сърце; винаги от все сърце да Го обичаме и да се надяваме на Него.

20. Възможно ли е да се молим бързо, без да вредим на молитвата си? Възможно е за тези, които са се научили на вътрешна молитва с чисто сърце. При молитвата е потребно сърцето искрено да желае това, за което се моли; да чувства истината на това, което говори. А чистото сърце сякаш по природа умее това. Затуй то може да се моли бързо и в същото време богоугодно, тъй като бързината не вреди на истината (искреността) на молитвата. Но който не е придобил сърдечна молитва, трябва да се моли без да бърза, и да очаква в сърцето си съответен отзвук на всяка дума от молитвата. А това не винаги се дава бързо на човека, непривикнал към молитвено съзерцание. Затова отчетливото произнасяне на думите от молитвата за такива хора трябва да бъде неизменно правило. Чакай, докато всяка дума получи в сърцето съответния отзвук.

21. Както недобрият човек, когато отива с молба при добър, кротък и смирен човек, за да има молбата му добър успех, се старае да заприлича на него, така и християнинът, когато пристъпва с молитва към Господа, към Неговата Пречиста Майка, или към Ангелите и светиите - за да има молитвата му успех, трябва да се оприличи, доколкото може, на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на Ангелите или на светиите. Именно в това е тайната на приближаването и скорошното чуване на нашите молитви.

22. Отдайте, молитвеници, на Бога сърцето си, онова любещо, искрено сърце, с което обичате своите деца, родители, благодетелите, приятелите си, с което чувствате сладостта на нелицемерната, чиста любов.

23. Понякога само няколко минути от продължителната молитва са истински угодни Богу и представляват истинска молитва и истинско служене на Бога. Главното в молитвата е близостта на сърцето до Бога, която се разпознава по сладостта на Божието присъствие в душата.

24. Принудената молитва развива лицемерна набожност, прави човека неспособен за каквато и да било работа, изискваща размисъл, вял към всичко, дори към изпълнението на задълженията му. Това трябва да убеди всички, които се молят така, да поправят молитвата си. Трябва да се молим охотно, със сърдечна енергия. Моли се на Бога не от скръб, не поради нужда (принудено) - "Бог люби оногова, който драговолно дава". (2 Кор. 9:7)

25. Най-големият Божи дар, който ни е нужен повече от всичко, и който най-често получаваме от Бога вследствие на молитвата си, е сърдечният мир, както казва Спасителят: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя". (Мат. 11:28) Радвайте се и смятайте, че сте богати и имате всичко, ако сте получили мира.

26. Когато молите Господа или Пречистата Божия Майка, или Ангелите, или светиите, трябва да имате такава вяра, каквато е имал капернаумският стотник. (Лук. 7:6) Той е вярвал, че както воините слушат и изпълняват думите му, така и неговата молба, още повече чрез всемогъщото слово на всеблагия Господ, ще бъде изпълнена. Ако тварите с ограничената си сила изпълняват това, за което ги е помолил, то Владиката със Своята всемогъща сила няма ли да изпълни молбите на Своите раби, отправени към Него с вяра и надежда! Няма ли да изпълнят и нашите молби, принесени с вяра, надежда и любов, верните, силни в благодатта и ходатайството пред Бога Негови служители - Пречистата Божия Майка, Ангелите и светите човеци? Наистина, и аз като стотника вярвам, че ако се помоля на който и да е светец както трябва и за каквото трябва: "Дай ми това" - ще ми го даде, - "Ела ми на помощ" - ще дойде, - "Стори това" - ще го стори. Ето такава проста и силна вяра трябва да имаме.

27. Външната молитва нерядко се извършва за сметка на вътрешната, а вътрешната - за сметка на външната, т.е. ако се моля с уста или чета, много от думите не стигат до сърцето ми, аз се раздвоявам, лицемеря; с уста изговарям едно, а в сърцето е друго; устата казват истината, но сърдечното настроение не съответства на думите от молитвата. А ако се моля вътрешно, със сърцето, тогава, без да отделям внимание на изговарянето на думите, аз се съсредоточавам върху съдържанието, върху тяхната сила, като постепенно приучвам сърцето към истината и навлизам в онова настроение на духа, в което са написани молитвените думи, и тъй малко по малко привиквам да се моля с дух и истина, по думите на Вечната Истина: "тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина". (Иоан. 4:24) Когато човек се моли външно, на глас, не винаги може да проследи всички сърдечни движения, които са твърде бързи, тъй като по необходимост е зает с изговора, с външната форма на словото. Така мнозина, които четат небрежно, си изработват съвсем погрешна молитва: те с устата като че ли се молят, по всичко приличат на благочестиви, а сърцето им спи и не знае какво говорят устата. Това става така, защото те бързат и не размишляват със сърцето за онова, което говорят. Трябва да се молим за тях, както и те се молят за нас; трябва да се молим техните слова да достигат до сърцето им и да дишат с неговата топлота. Те се молят за нас с думите на светите хора, а пък ние - за тях.

28. Всички вие, които сте се заловили да работите на Господа с молитва, научете се да бъдете като Него кротки, смирени и истинни по сърце; да няма в душите ви лукавство, лицемерие, не бъдете хладни, постарайте се да имате Неговия Дух, защото ако "някой няма Духа на Христа, той не е Христов". (Рим. 8:9) Господ търси у нас подобното на Себе си и сродното, към което може да се присади Неговата благодат. Помнете, че нито една дума от молитвата няма да отиде напразно, ако е изречена от сърце: всяка дума чува Господ и всяка дума претегля Той. Понякога ни се струва, че думите ни само напразно блъскат въздуха, разнасят се като глас в пустиня: не е така. Трябва да помним, че при молитвата Господ ни разбира, т.е. разбира нашите думи точно така, както се разбират съвършените молитвеници, защото човекът е образ Божий. Господ откликва на всяко сърдечно желание, изказано, или неизказано с думи.

29. Християнинът, за да живее християнски живот и да не загасва въобще у него духовният живот, се нуждае от домашна и обществена молитва, трябва да посещава с вяра, разбиране и усърдие Богослужението в храма, както трябва да доливаме елей в кандилцето, за да гори то и да не угасва; а тъй като искрена и пламенна е молитвата при въздържание, за да поддържаме у себе си християнски живот, или пламенна вяра, надежда и любов, нужни са въздържание и пост. Нищо не погасява така бързо у нас духа на вярата, както невъздържанието, лакомията и пресищането и разпиления, разпуснат живот. - Аз угасвам, умирам духовно, когато цяла седмица не служа в храма и се разпалвам, оживявам с душа и сърце, когато служа, принуждавайки се не към формална, а към истинска, духовна, искрена и пламенна молитва. С колцина от безплътните врагове тогава ми се налага да се преборя! Колко техни коварства и нападания трябва да преодолявам! - Театърът също погасява вярата и християнския живот, като ни учи на разсеяност, лукавство (или умение да живееш в света), смехотворство; той възпитава ловки синове на този век, но не и синове на светлината. Театърът е противник на християнския живот; той е роден от духа на този свят, а не от Божия Дух. Истинските чеда на Църквата не го посещават.

30. Гледай уверено Бога с очите на сърцето и докато Го съзерцаваш, моли каквото искаш в името на Иисуса Христа - и ще го получиш. Бог в един миг ще стане всичко за тебе, защото Той е просто Същество, над всякакво време и пространство, и в мига на твоята вяра, на твоето сърдечно единение с Него, Той ще извърши за тебе всичко, което е нужно за твоето и на ближния ти спасение, и в това време самият ти ще бъдеш съпричастен с Божеството поради тясното общение с Него: "Аз рекох: вие сте богове." (Пс. 81:6) Както между Бога и теб тогава няма да има промеждутък, тъй и между словото ти и самото изпълнение също няма да има промеждутък; ще кажеш и тозчас ще стане, както Бог "рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви". (Пс. 32:9; 148:5) Това се отнася както за тайнствата, така и за духовната молитва въобще. Впрочем, при тайнствата всичко се извършва заради благодатта на свещенството, в която е облечен свещеникът, заради Самия Върховен Първосвещеник - Христос, Чийто образ свещеникът носи, - затова дори той и недостойно да носи сана си, дори и да има слабости, дори да е мнителен, маловерен или недоверчив, въпреки това Божията тайна се извършва веднага, на мига.

31. Казват: бързо се уморяваме на молитва. Защо? - Защото не си представяте живо пред себе си Господа - сякаш е от дясната ви страна. (Срв. Пс.15:8) Гледайте Го непрекъснато с очите на сърцето, и тогава цяла нощ ще престоите на молитва, без да се уморите. Какво говоря - цяла нощ! Три дни и три нощи ще стоите и няма да се уморите. Припомнете си стълпниците. Много години престоявали те в молитвено настроение на духа върху стълпа, като превъзмогвали плътта си, която също като твоята е била склонна към леност. А ти се отегчаваш от няколко часа обществена молитва, дори и от един час.

32. Молитвата е духовно дихание; молейки се, ние дишаме чрез Дух Свети: "и се молите чрез Дух Свети". (Иуд. 1:20) Затова всички църковни молитви са дихание на Светия Дух, духовен въздух и едновременно светлина, духовен огън, духовна храна и духовни одежди.

33. В църковните молитви и песнопения, из цялото тяхно пространство, се движи Духът на Истината. Всичко, което от другаде идва в главата, за да хули и противоречи, е от дявола, бащата на лъжата, клеветникът. Молитвите и песнопенията са дихание на Светия Дух.

34. Вие сте усетили в сърцето си по време на молитва или при четене на Божието слово и други книги със свещено съдържание (а понякога и в светски с добронамерено съдържание, където се разказва някакъв случай например за действието на Божия Промисъл върху хората), или при благочестиви разговори - гласът на "тих вятър", така че по тялото ви сякаш пробягва еклектричество. Тогава Господ Ви посещава. "Лъх от тих вятър и там е Господ." (3 Царств. 19:12)

35. "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене?" (Иоан. 14:9-10) Нима не знаеш, че по време на молитва Отец, Син и Дух Свети са в тебе и ти - в Тях?

36. Молитвата е дишането на душата, както въздухът е естественото дишане на тялото. Дишаме чрез Светия Дух. Нито една дума от молитвата не можеш да изречеш от цялото си сърце без Светия Дух. Когато се молиш, ти беседваш уста в уста с Господа, и ако вярата и любовта са отворили устата на сърцето ти, тогава сякаш вдишваш от Него чрез Светия Дух изпросваните духовни блага.

37. Ако застанеш на молитва обременен с много грехове и обхванат от отчаяние, започни да се молиш с упование и пламенен дух, спомни си тогава, че Самият Дух Божи ни подкрепя в нашите немощи, като "ходатайства за нас с неизказани въздишки". (Рим. 8:26) Когато с вяра си припомниш това действие на Божия Дух в нас, сълзи на умиление ще потекат от очите ти и ще усещаш в сърцето си "мир", сладост, оправдание и "радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17) и ще викаш с гласа на сърцето си: Авва, Отче!

38. Когато в молитвата си призоваваш Господа Бога в три Лица, помни, че ти призоваваш безначалния Отец на цялото творение, на Ангелите и човеците, че на теб, призоваващия, се удивяват всички небесни Сили и те гледат с любов, затова че ти с вяра, любов и подобаващо благоговение призоваваш общия, техен и наш Творец, Вседържител и Господ, Когото те безкрайно обичат и пред Когото дълбоко благоговеят. О, какво висше щастие и блаженство, какво величие, какво достойнство е да призоваваш Вечния Отец! Скъпо цени постоянно и неизменно това най-голямо щастие, това блаженство, което ти е предоставила безкрайната благост на твоя Бог, и не дреми по време на молитва. Бог те наблюдава, Ангелите и светите Божии човеци те наблюдават. - 26 февруари, 1864 година. Просълзих се, пишейки тези редове.

39. Когато се молиш сам и духът ти унива, започва да скучае и да се измъчва от самотата, спомни си тогава, а и винаги, че с очи по-светли от слънцето гледа към теб Триипостасният Бог, всичките свети Ангели, твоят Ангел-пазител и светите Божии човеци. Истина е! защото всички те са едно в Бога и където е Бог, там са и те. Където е слънцето, там са и всичките му лъчи. Разбирай какво се говори. Винаги се моли с пламенно сърце, затова никога не преяждай и не се опивай. Помни с Кого разговаряш! Хората твърде често забравят с Кого разговарят в молитвата, кои са свидетелите на тяхната молитва. Те забравят, че разговарят с Бодрия и Всевиждащия, че тяхната беседа с Бога наблюдават всички небесни Сили и светите Божии човеци.

40. Когато се молиш на Владичицата или на някой от светиите, представи си ясно, че си член на Църквата, в която Владичицата е основният камък на сградата, "началница на духовния градеж" (Акат. на Пресв. Богородица, ик.10), знай, че вътрешно си тясно свързан с всички небесни жители, като камък от това здание, макар и мек, а не твърд. Ако така мислиш за себе си, ще разбереш защо молитвите толкова лесно достигат до светиите: защото всички сме под една Глава - Христос (вж. Ефес. 1:22) и всички сме одушевени от един Дух Божи.

41. В края на утринните и вечерни домашни молитви призовавай светиите: патриарсите, пророците, апостолите, архиереите, мъчениците, изповедниците, преподобните, постници или подвижници, безсребрениците - та като виждаш у тях осъществена всяка добродетел, да им подражаваш и ти във всяка добродетел. От патриарсите научи детската вяра и послушанието към Господа; от пророците и апостолите - ревността за Божията слава и спасението на човешките души; от архиереите - ревностното проповядване на Божието слово и как писанията съдействат за прослава на Божието име, за утвърждаване вярата, надеждата и любовта на християните; от мъчениците и изповедниците - твърдостта във вярата и благочестието пред невярващите и нечестивците; от подвижниците - разпъването на плътта със страстите и похотите, молитвата и богомислието; от безсребрениците - безкористието и безвъзмездната помощ на нуждаещите се.

42. Словото в нашите уста вече е творческо, тъй като образува членоразделни звуци; със словото заедно излиза живият дух на човека, неотделим от мисълта и словото. Виждате ли, словото поради своята природа дори и у нас е творческо. Защо сме маловерни и недоверчиви към творческата сила на словото, в молитвата например - това словесно служене, - че тя непременно ще свали при нас милостта на Владиката? Тъй словото непрестанно си сътворява плът: членоразделните звуци и буквите, или нашите книги - не са ли плът, в която се е облякло словото? Ала ние така сме привикнали с това и ни се струва, че то въобще не заслужава никакво внимание. Не само природата на Божеството, но, поради Неговия дар, и природата на сътворените одушевени твари е творческа под Божието ръководство: "плодете се и се множете". (Бит. 1:28) Душите на живите творения увеличават телата си с Божие ръководство (паякът, пчелата, червеят). Тъй и човеците, чрез дадената им от Бога сила, и досега се увеличават и се умножават на земята; тъй хората и животните си сътворяват всичко, което им е нужно в живота, и особено човекът, това преизобретателно същество, което непрестанно изумява с безкрайното си творчество във всички видове изкуства. Тъй като Словото е вездесъщ Творец, навсякъде са разпрострени и творенията Му, макар не до безкрайност, и Той навсякъде създава, а ако трябва - претворява.

43. Божието Слово - все едно, че е Самият Бог. Затова вярвай несъмнено във всяка дума на Господа; думата на Бога е дело: и твоята дума трябва да бъде дело; затова, ако си дал дума, непременно я изпълни; затова и в молитвата нашите слова трябва да бъдат дело и истина, а не лъжа, не лицемерие, не ласкателство. Така и през целия живот.

44. По време на молитва винаги твърдо вярвай и помни, че всяка твоя мисъл и всяко твое слово могат, несъмнено могат да станат дело. "Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума." (Лук. 1:37) "А който се съединява с Господа, един дух е с Него." (1 Кор. 6:17) Значи и твоето слово няма да остане безсилно. "Всичко е възможно за вярващия." (Марк. 9:23) Пази словото: скъпоценно е словото. "За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден." (Мат. 12:36)

45. Когато се молиш, внимавай в думите на молитвата, чувствай ги със сърцето. Не отклонявай ума от тях към никакви помисли. Когато се молиш по време на Богослужението, при извършване на тайнства и молебени за различни случаи, изцяло се осланяй със сърцето на самите думи от църковните молитви и вярвай, че нито една дума не е поставена напразно, всяка има своя сила, и във всяка дума е Самият Триипостасен Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва; мисли си: аз съм нищо, всичко върши Господ. Мисли си още: когато аз говоря, Бог Слово говори в мен. Няма за какво да се грижа. Казано е: "Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас." (1 Петр. 5:7)

46. Както у Бога Отец, Син и Свети Дух са неразделни, така и в молитвата, и в живота ни мисълта, словото и делото също трябва да са неразделни. Молиш ли за нещо Бога, вярвай, че ще бъде, ще стане според твоята молитва, ако е угодно Богу; четеш ли словото Божие, вярвай, че всичко, което се говори в него, е било, е и ще бъде, станало е, става и ще става. Така вярвай, така говори, така чети, така се моли. Велико нещо е словото! Велико нещо е мислещата душа, говорещата, действащата: образ и подобие на Всемогъщата Троица! Човеко! Познай себе си, кой си ти, и се дръж според твоето достойнство.

47. Когато се усъмниш в осъществимостта или изпълнението на молитвеното слово, спомни си, че природата на словото е осъществимостта, действеността и че Дух Свети, Който ни учи "за какво да се помолим както трябва" (срв. Рим. 8:26), е и се нарича Извършител. Именно Той осъществява нашата молитва, тя се осъществява от Духа. Спомни си, че словото е сила, и "у Бога няма да остане безсилна ни една дума". (Лук. 1:37) Словото Господне "не се връща" към него "празно" (Исайя 55:11), но като дъжд или сняг напоява земята на сърцата ни и дава семето (осъществяването) на сеяча. За някои хора казват: той има необикновена сила на словото. Виждаш ли, словото е сила, дух, живот.

48. Бог е Дух, просто Същество. А духът как се проявява? Чрез мисъл, слово и дело. Затова Бог, като просто Същество, не е съставен от ред или множество мисли, или от множество думи и творения, а целият Той е в едната проста мисъл - Бог Троица, или в едната проста дума - Троица, или в трите Лица, съединени ведно. Но Той целият е и във всичко съществуващо, всичко прониква, всичко изпълва със Себе си. Например, четете молитва, и целият Той е във всяка дума, като Свят Огън, прониква всяка дума: всеки сам може да провери това, ако се помоли искрено, усърдно с вяра и любов. Но, особено, Той целият е в принадлежащите Му имена: Отец, Син и Свети Дух, или - Троица, или Господ, Господи Боже, Господ Саваот, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Душе Светий; Царю Небесни, Утешителю, Дух на Истината... и в останалите Негови имена. Ангелите и светиите с имената си също са ни близки, както са близки до сърцето ни техните имена и нашата вяра в тях; защото те не са друго, а Божии дихания и "един дух са с Него". (Срв. 1 Кор. 6:17)

49. Всяка дума от Свещеното Писание, всяка дума от Божествената Литургия, от Утренята и Вечернята, всяка дума от молитвите на светите Тайнства и от молитвословията съдържа в себе си затворена съответна на нея сила, също както знака на светия животворящ Кръст. Такава благодат е присъща на всяко църковно слово, поради Ипостасното, въплътило се Божие Слово, Което обитава Църквата и Което е Главата на Църквата. Пък и всяка истинска, добра дума притежава съответна на нея сила, поради всичко изпълващото просто Божие Слово. С какво внимание и благоговение трябва да произнасяме всяка дума, с каква вяра! Защото Слово е Самият Създател-Бог и чрез Словото всичко е приведено от небитие към битие.

50. Словесно същество! Помни, че ти водиш начало от словото на Всетвореца и при съединяване (чрез вярата) със съзидателното Слово, посредством вярата, самият ти можеш да бъдеш съзидател на веществено и духовно. Вярвай, че ако имаш вяра в съзидателното Слово на Отца, и твоето слово никога няма да се върне при тебе празно, безсилно (например, когато се молиш на Благодетеля Бога под ръководството на светата Църква, или по наставленията на Господа), но ще ти принесе благопотребния дар; вярвай, че ако имаш вяра в съзидателното Слово, ти няма безуспешно да поучаваш народа при Богослужението в храма, при извършване на тайнствата по домовете; и в училище твоето слово няма да е безуспешно, но ще съзижда ума и сърцата на тези, които те слушат.

51. Твърдо вярвай, че всяка дума е осъществима, особено произнесена по време на молитва, като помниш, че виновник за словото е Бог-Слово, че Самият наш Бог, на Когото се покланяме в Троица, се изразява в три думи, или имена: Отец, Слово и Свети Дух; че всяка дума има съответно битие, или всяка дума може да бъде битие и дело. Благоговейно се отнасяй към думите и ги скъпи. Помни, че както Ипостасното Слово Божие - Божият Син винаги е съединен с Отца и Светия Дух, така и в словата на Свещеното Писание, или в молитвата, или в писанията на богомъдрите отци поради Своята вездесъщност участват Отец - като върховен Разум, творческото Негово Слово и Извършителят - Дух Свети. Затова никоя дума не е празна, но притежава или трябва да притежава в себе си своя сила и тежко на празнословците, защото те ще дадат отговор за празнословието. "Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лук. 1:37), това изобщо е свойствено за словото - силата и извършителността му. Такова трябва да бъде то в устата на човека.

63. Преживявай със сърцето думите от молитвата на Спасителя към Отца: "както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно" (Иоан. 17:21) и всякак се напрягай да се съединиш с Бога и другите да съединяваш с Него; по всякакъв начин поддържай взаимното благочестиво единство, без да жалиш ни себе си, нито нещо свое за поддържане единството на любовта: защото Бог е нашият всемогъщ Животодател и всеблагият Подател на всичко; Той и живота ни ще опази, ако се наложи, щом се трудим за благото на ближните, и всичко необходимо ще даде, ако за да поддържаме взаимната любов, разпилеем имота си.

64. На молитва трябва да помним, че един на друг сме членове и трябва да се молим за всички, както показва и молитвата "Отче наш". Апостолите са пример за това и всички светии. Ако помниш това и се молиш за другите, тогава и светите Ангели ще се молят за нас, като членове на едното Царство Христово, на едната Църква, на едно тяло. "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери." (Мат. 7:2)

65. По време на обществена молитва цялото ти сърце да бъде при Бога и никак до нищо земно и за миг да не се прилепва; да имаш също пламенна любов към човешките души, заради Божията любов, и ревност за спасението им; моли се за тях, сякаш се намират в голяма беда. Казано е: "всички сме в беда, изложени на прелестта на лукавия".

66. Какво ни внушава светата Църква, когато и при домашните, и при църковните молитви влага в устата ни молитви от името на всички, а не само от името на един? Внушава ни непрестанна взаимна любов, та ние винаги и във всичко, на молитва и в житейските си отношения, да се обичаме един друг като самите себе си, та ние - подражавайки на Бога в Три Лица, Които съставят височайше Единство, - самите да бъдем едно, съставено от мнозина. "Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно." (Иоан. 17:21) Общата молитва от името на всички ни учи и в живота да споделяме житейските нужди на другите, та и в живота при нас всичко да бъде общо, като че ли е едно, да се вижда взаимна любов във всичко, тъй също всеки да употребява своите способности за благото на другите, кой както може, а не да заравя таланта си в земята, и да не бъде егоист и ленивец. Ако си мъдър - дай съвет на този, който не е; ако си образован - поучи невежата; ако си силен - помогни на безсилния; богат ли си - помогни на бедния.

67. Молейки се с хората заедно, понякога ние трябва да пробиваме с молитвата си сякаш най-твърда стена - човешките души, вкаменени от житейски пристрастия, - да преминем египетския мрак, мракът на страсти и пристрастия. Ето от какво понякога е тежко да се молиш. С колкото по-прости хора се молиш, толкова е по-леко.

68. Когато се молиш, старай се да се молиш повече за всички, отколкото само за себе си, по време на молитвата живо си представяй всички хора заедно с тебе като едно тяло, а всеки поотделно - като член на Тялото Христово и твой собствен член: "понеже сме членове един другиму". (Ефес. 4:25) За всички се моли така, както се молиш за себе си, със същата искреност и топлота; техните немощи, болести смятай за свои немощи и болести; тяхното духовно невежество, техните грехове и страсти - свое невежество, свои грехове и страсти; техните изкушения, напасти и разнообразни скърби - свои изкушения, напасти и скърби. Такава молитва с голямо благоволение приема Небесният Отец - общият за всички всеблаг Отец, у Когото няма лицеприятие (срв. Рим. 2:11), "нито сянка от промяна" (Иак. 1:17) - тази безпределна любов, която обгръща и запазва всички твари.

69. Не се лени усърдно да се молиш за другите, по тяхна молба или от себе си и заедно с тях - самият ти ще получиш от Бога милост - Божията благодат в сърцето, насладителна и укрепваща вярата и любовта ти към Бога и ближния. Тези думи са истинни, взети от опита. Ние обикновено не особено охотно, най-често при нужда или по навик се молим за другите, без пълно участие на сърцето. Трябва да се заставяме да се молим от все сърце, с много голяма вяра, с велико дръзновение, да получим голяма и богата милост от щедрия и великодаровит Бог. Казано е: "да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра". (Иак. 1:6) Приятно е на Господа, общият на всички ни Отец, когато ние охотно, с вяра и любов се молим един за друг, защото Той е любов, готова да милва всички заради взаимната любов. Дух Свети казва: "молете се един за други, за да се изцерите". (Иак. 5:16) Виждаш ли колко приятна Богу и действена е молитвата един за друг.

70. Християнинът трябва да се моли за всички християни като за себе си, Бог да им дари преуспяване в живота и вярата и духовен разум, а от греховете и страстите - освобождаване. Защо? Заради християнската любов, която вижда във всички християни свои членове и членове на Христа Бога, общият за всички Спасител, желае им същото, каквото на себе си, и също така всякак се старае да им прави това, което на себе си.

71. Когато чуждият, горд, зъл дух те смущава преди четене или когато четеш молитви към Господа Бога или Божията Майка, тогава си представи живо, че всички наоколо са деца на Небесния Отец, всемогъщият, безначален, безкраен, всеблаг и че Господ е техният Отец, и смело, мирно, радостно, свободно Му се моли от името на всички, без да се боиш нито от насмешките, нито от презрението, нито от злобата на хората от този свят. Не бъди лукав, срамувайки се от човешките лица; без съмнение, искрено се помоли на Небесния Отец, особено Господнята молитва казвай с благоговение, мирно, без да бързаш; изобщо всички молитви чети спокойно, гладко, с благоговение, защото знаеш пред Кого ги говориш.

72. "Защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Мат. 18:20) Благоговея дори пред двама или трима, които се молят заедно: защото според обещанието на Господа Самият Той е сред тях; още повече благоговея пред многобройно събрание. Успешна и плодовита е съборната молитва, ако е дружна и единодушна ("събрани в Мое име"). Усърдната молитва на Църквата за апостол Петър начаса възлязла пред Божия престол и Господ пратил Своя Ангел по чудо да освободи от тъмницата Петър, когото Ирод искал да убие. Дружната молитва на апостолите Павел и Сила снела над тях чудесната небесна помощ на Светия Дух. (Деян. 12:5-11; 16:24-26)

73. Боже мой, как наслаждават сърцето любовта и искреното съчувствие на ближния! Кой би описал това блаженство на сърцето, проникнато от любовта на другите към мене и от моята любов към тях? Това е неописуемо! Ако тук, на земята, така се наслаждаваме от взаимната любов, то с каква ли сладостна любов ще бъдем преизпълнени на небесата, в съжителство с Бога, с Божията Майка, с небесните сили, със светите Божии човеци? Кой би могъл да си представи и да опише това блаженство и какво от временното, земното не бихме пожертвали, за да получим това неизказано блаженство на небесната любов? Боже, Твоето име е Любов - научи ме на истинската любов, силна като смъртта. Ето, аз вкусих изобилно от нейната сладост при общението - чрез дух на вяра в Тебе - с верните Твои раби и рабини и преизобилно съм омиротворен и оживотворен от нея. Утвърди това, Божието, което си създал у мене. О! Ако можеше да бъде така през всички дни! Дарявай ми по-често общение във вяра и любов с верните Твои раби, с Твоите храмове, с Твоята Църква, с Твоите членове!

74. Сладчайши Спасителю мой! Ти слезе, за да послужиш на човешкия род и не само в храма проповядваше словото на небесната истина, но обхождаше градове и села, без да страниш от никого, влизаше в домовете на всички, особено при тези, чието топло покаяние беше предвидил с Божествения Си взор. Ти не си стоеше у дома, но с любов общуваше с всички. Дари ни да имаме и ние това общение на любовта с Твоите люде, та да не се затваряме ние, Твоите пастири, по домовете си като в замъци или затвори, далеч от овцете Ти, излизайки само за служба в църквата или за треби по къщите, заради едното задължение, с едничките заучени молитви. Нека да се отварят устата ни за свободна реч, в духа на вярата и любовта с нашите енориаши. Да се разкрива и крепне нашата християнска любов към духовните ни чада чрез живо, свободно, отеческо събеседване с тях. О, каква наслада Си скрил Ти, Владико - наша Любов безпределна, - в духовната, съгрята от любовта беседа на духовния отец с чедата му, какво блаженство! И как да не се подвизаваш на земята с всички сили за това блаженство? А то е само слаб зачатък, само някакво бледо подобие на небесното блаженство на любовта! Особено много обичай общуването на благотворителността, както обществена, така и духовна - "А благотворителността и щедростта не забравяйте." (Евр. 13:16)

75. Църквата, молеща се заедно, е велика Божия сила, която побеждава демонските пълчища и може да изпроси от Бога всеки съвършен дар, всякаква помощ, всякакво застъпничество, избавление, спасение.

76. Господ повече обича и чува молитвите ни, когато не сме сами и не само от себе си и не само за себе си се молим, а заедно, от всички и за всички.

[ СЪДЪРЖАНИЕ ]

© Издателство за православна литература "Тавор", София. Всички права запазени.

52. Обичам да се моля в Божия храм, особено в светия олтар, пред престола или пред Божия жертвеник, защото Божията благодат в храма чудно ме променя; в молитвата на покаяние и умиление падат от душата ми тръните, оковите на страстите и ми става така леко; цялото обаяние, цялата прелест на страстите изчезват, аз сякаш умирам за света и света за мене, с всичките си блага; оживявам в Бога и за Бога, за единствения Бог, и целият се прониквам от Него, и ставам един дух с Него; ставам като дете, утешавано на коленете на майка си; сърцето ми тогава е изпълнено с пренебесен сладък мир; душата се просветлява с небесна светлина; всичко виждаш ясно, всичко преценяваш правилно, към всички чувстваш приятелство и любов, дори към враговете, охотно ги извиняваш и им прощаваш. О, как блажена е душата с Бога! Църквата наистина е земен рай.

53. О, храме свят! Колко благо и сладостно е в тебе да се моля! Защото къде молитвата е пламенна, ако не сред твоите стени, пред Божия престол и пред лицето на Седящия на него! Наистина, душата се топи в молитвеното умиление и сълзи се стичат по бузите като вода. Сладостно е да се молиш за всички.

54. По време на Богослужението, когато се извършват всички тайнства и молитвословия, бъди доверчив като дете към родителите си. Помни кои велики отци, кои светила на вселената, озарени от Дух Свети, те ръководят. Като детето бъди прост, доверчив, не се усъмнявай в Божиите дела. Всички грижи възложи на Господа, а самият ти бъди съвсем без никаква грижа. "Не се грижете как или що да говорите; (...) защото не сте вие, които ще говорите, а духът на Отца ви, Който говори във вас." (Мат. 10:19-20) Господ отдавна ни е освободил от тази грижа, тази печал, когато чрез Светия Дух е научил нашите богоносни отци какво да говорим на Господа по време на Богослужението, при извършването на тайнствата и при различните обстоятелства на човешкия живот, които изискват молитви, скланящи благословението свише. - Ние би трябвало да се молим леко. Но ето че врагът ни препъва. Но какво са неговите спънки, ако сърцето е утвърдено в Господа! Лошото е, ако не сме в Бога, ако нямаме твърда вяра, ако сме обвързани с житейски пристрастия, ако разумът ни е горд и надменен - тогава и при най-светлото, най-непорочното дело на Богослужението, извършването и причастяването със Светите Тайни, дяволът ще ни препъва здраво.

55. При богослужението Църквата ни показва какво трябва да измолваме от Божието милосърдие с несъмнената надежда, че ще го получим, защото ние просим в името на Господа Иисуса Христа, Който е казал: "И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина." (Иоан. 14:13)

56. Когато си в храма, целият бъди като на небето с Бога; защото в храма е небесно... Общата молитва тук не е за нещо друго, житейско, а за спасението на душата, за опрощаване на греховете, за преуспяване в добродетелите и за даряване безсмъртие на душите ни - молитва за всички. Всичките си житейски грижи трябва да оставим настрана, когато влизаме в храма и заставаме в него.

57. Литургията е нагледно изобразяване чрез хора, различни предмети, думи и действия, на раждането, живота, учението, заповедите, чудесата и пророчествата, страданията, разпятието върху Кръста, смъртта, възкресението и възнесението на небето на Началника на нашата вяра, Господ Иисус Христос, единородният Син Божий. По време на Литургията Самият Той невидимо присъства. Самият Той действа и извършва всичко чрез свещеника и дякона, които са само Негови оръдия.

58. В църквата вие чувате гласовете на свещенослужителите, четците и певците, които пеят предимно за нашето помилване. Какво значи това? Това значи, че всички ние, колкото да сме в Божия храм, поради греховете си заслужаваме Божието наказание, и че - след като сме дошли в храма - преди всичко трябва да помним, че сме грешници, че сме дошли при Господа на небето и земята, Твореца и Благодетеля, ежедневно и ежечасно разгневяван от нашите неправди, да Го молим, всеки за себе си и дори - поради християнската любов - за другите, да ни помилва. Прошенията за помилване са или велики, или малки, или сугуби. Тъй като в Църквата няма нито една излишна дума, когато се пее сугуба ектения, трябва особено силно да се молим на Бога, от дълбините на душата, с най-съкрушено сърце, както се казва в началото на ектенията: "рцемъ вси отъ всея души, и отъ всего помышления нашего рцемъ" (всички да речем от цяла душа, и с целия наш помисъл да речем). В това време трябва да отстраним и най-малката хладина, най-малкото сърдечно невнимание, и като горим със смирен дух, станали целите внимание, да възнесем към Създателя най-топлата си молитва, да помилва нас, грешните. Но какво виждаме, когато свещенослужителят възглася и певците пеят, по време на великата и сугубата ектения? Предимно - обикновено невнимание и равнодушие у молещите се.

59. Ако твоят брат по време на служба стори нещо неправилно, или малко немарливо - не се дразни от него нито вътрешно, нито външно, но великодушно се отнеси към грешката му, като си спомниш, че самият ти в живота вършиш много, много грешки, че самият ти си човек с всякакви немощи, че Бог е дълготърпелив и многомилостив, и безчет прощава на теб и на всички ни нашите неправди. Спомни си думите от Господнята молитва: "и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си". Тези думи трябва винаги да ни напомнят, че самите ние по всяко време сме големи длъжници, големи грешници пред Бога, и като помним това, трябва да се смиряваме в дълбините на сърцето си и да не бъдем много строги към прегрешенията на братята, също като нас немощни - та както не съдим строго самите себе си, тъй да не съдим строго и другите, понеже братята са наши членове, все едно сме самите ние. Раздразнителността на характера произлиза от непознаване на себе си, от гордост, а още и от това, че не размисляме за силно увредената си природа и малко сме познали кроткия и смирен Иисус.

60. Тези, които отиват на Богослужение похапнали, доброволно се натоварват с ненужна и вредна тежест и предварително притъпяват сърцето си към молитвата, преграждайки достъпа до него за свети помисли и свети чувства. Особено трябва да се пазим да не ядем преди Богослужение. Трябва да помним, че Царството Божие "не е ястие и питие" (Рим. 14:17), т.е. не може да царува Бог в онова сърце, което е натегнало от преяждане и пиене.

61. За слава на пресветото име на Владиката Господ Иисус Христос и Владичицата Богородица. - Хиляди пъти съм усещал в сърцето си как след причастяване със Светите Тайни или след усърдна домашна молитва - обичайната или поради някой сторен грях, страсти, скръб или притеснение - Господ, по молитвите на Владичицата, или самата Владичица заради благостта на Господа, са ми давали сякаш нова природа на духа - чиста, добра, величествена, светла, мъдра, блага, вместо нечистата, унила и вяла, малодушна, мрачна, тъпа, зла. Много пъти съм се изменял с чудна, голяма промяна, за почуда на самия себе си, а често и на другите. Слава на Твоята сила, Господи! Слава на Твоята благост, Господи! Слава на Твоята щедрост, Господи, която проявяваш към мене, грешния!

62. Училата недоучила младеж рядко ходи на църква, и въобще не държи сметка за своето духовно възпитание, сякаш го смята за ненужно, предадена на житейската суета. Трябва да се обърне внимание на това. То е плод на гордост и духовна недоразвитост. Смятат посещението на храма и общественото Богослужение за работа на простолюдието и жените, а забравят, че в храма със страх Ангели служат заедно с човеците и за тях това е най-велико блаженство.

Мнозина днес посещават Божия дом, но малцина са наясно как подобава да се държат в него. Повечето от нас смятат, че знаят всичко що се отнася до Вярата и нейното практикуване, но това съвсем не е така. Както човек се образова, учи се на добри обноски и поведение в обществото, така и всички ние трябва да знаем някои неща, ако искаме да бъдем православни християни, а не да се заблуждаваме, че сме такива, сами да ставаме „учители” на другите и да тормозим с претенциите си служителите в храма.

Едно от най-обичайните неща, които прави християнинът, когато иска да пообщува с Бога, е посещението в Неговия дом, затова ще започнем първо от него и ще го разгледаме в няколко части.

През многото векове на своето съществуване, в Православната Църква са били изработени и установени определени правила, обичаи и обряди, спазването на които създават хармоничен духовен живот за всички християни – свещенослужители и миряни. Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила. Така че, за да влезем в там, трябва предварително да се настроим за това. Когато отиваме на гости, по-напред обмисляме какво да облечем и каква прическа да си направим, за да изглеждаме прилично пред домакините и останалите гости. Колко повече трябва да се замислим, как да сме облечени преди да отидем в Храма Божий, където невидимо присъства Сам Бог.

Облеклото

Както на опера не подобава да отиваме облечени в анцунг, неучтиво е да закъсняваме за официална среща, да говорим и се смеем високо в киното или театъра, така трябва да да внимаваме и за своето облекло и поведение в църква. Там е добре да избягваме скъпите дрехи и бижута, защото не отиваме на модно ревю или на коктейл. Както никой не отива на среща при Президента по бански, така не е прието в храма да се влиза в оскъдно и неприлично облекло. Добре е жените да са облечени с поли, а не с панталони или бермуди, защото в Библията пише, че на жени не подобава да се обличат като мъже и обратното. Не бива да са с разголени рамене, крака и дълбоки деколтета. Прието е също в църква да си покриват главите си с кърпа, шал, гугла или шапка. А и как ще се молим пред иконата на Божията Майка, когато Тя самата е облечена и с покрита глава, а ние натъкмени като за плаж?! Мъжете в храма пък стоят задължително гологлави, без шапки.

Жените не бива да слагат грим и особено да целуват светите икони с червило. Защото така не само оскверняват светите образи, но предизвикват погнуса и отвращение у останалите, които искат да ги целунат след тях. Кой не се е сблъсквал със зацапани с дебел слой червило икони, които изглеждат така, сякаш са намазани с лютеница?!

Също така, когато жените са в месечния си цикъл, могат да отиват на църква, но тогава не бива се докосват до светите икони или до другите светини в храма. Парфюмите и дезодорантите също следва да се оставят за времето, когато отиваме на среща или тичаме в парка, защото никому не е приятно в храма вместо приятната миризма на тамяна да вдишва нечий чужд парфюм.

На влизане в храма...

В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, да се говори на висок глас. Не бива да се влиза в двора с кучета, защото могат да го осквернят. Снимки или заснемане на филми могат да се правят само след разрешение на свещеника.

Влизайки в храма се прекръстваме с молитвичката: "Боже, бъди милостив към мене грешния/грешната". Ако носим ръкавици е редно да ги свалим преди да се прекръстим. Прекръстването трябва да става внимателно и благоговейно, да не е бързо и небрежно. Много често християните не знаят как да се прекръстят и се кръстят наобратно като католиците, а после целуват пръстите си. Други пък се кръстят така, все едно че пъдят от себе си муха – набързо и отривисто. За да има сила кръстът ни, трябва да го положим на себе си по следния начин: правим кръстния знак с дясната ръка, събирайки първите три пръста (палец, показалец и среден), а другите два прибрани към дланта. Поднасяме ги най-напред към челото, след това на диафрагмата, след това към дясното рамо и накрая лявото рамо. След като се прекръстим, леко се покланяме.

...и когато пристъпим прага

За да не нарушаваме благочинието в храма, трябва да се държим тихо и благоговейно: не бива да говорим или да се смеем, да държим ръцете си в джобовете, или зад гърба, да ядем или да дъвчем дъвка. Храмът не е картинна галерия, музей или дом на културата, а тайнствено жилище на Небесния Цар. Не бива да заставаме с гръб към светия олтар. Познатите поздравяваме с леко кимване и се стараем да не заглеждаме останалите богомолци, за да паднем в празно любопитство или осъждане. Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (Царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва да спрем, да се прекръстим с лице към Дерите и лекичко да се поклоним.

Ако идваме в храма с малки деца, не бива да им позволяваме да тичат, да играят и да вдигат шум, за да не нарушават молитвената тишина и да не смущават останалите богомолци. Не е хубаво, докато ние се молим, да оставяме децата да скучаят. Добре е, да ангажираме и тях с това, което правим сами. Да им кажем още преди влизане в храма, че влизат в Дома на Небесния Отец. На влизане да ги накараме да се прекръстят, а ако не знаят как да им покажем. Да им дадем възможност и те да запалят свещичка, да целунат светите икони и да им кажем как и за какво да се помолят.

Съгласно древната християнска традиция пред светите икони палим свещи. Те се продават в храма. Не бива да си носим свещи отвън, защото нашият принос е когато си купим свещи от самия храм, с което подпомагаме неговата поддръжка. Осветената църковна свещ е символ на нашето молитвено горене пред Господа, Неговата Пречиста Майка и светиите.

На български език

(За ползване от благочестивите миряни)

 Синодално издателство

2007 г.

Литургията на свети Йоан Златоуст се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва света Василиева или света Преждеосвещена литургия.

През Великия пост света Златоустова литургия се извършва във всички съботи (освен Велика събота), на вход Господен в Йерусалим и в дните (освен Велики петък и Велика събота), в които се падат празниците Сретение Господне и Благовещение.

Свещеникът:

Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин (1).

Свещеникът или дяконът:

С мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът:

За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим (2).

За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.

За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.

За да му помага Бог и да покори под нозете му всеки враг и противник, на Господа да се помолим.

За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.

За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим.

За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

Тебе, Господи.

Свещеникът:

Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Народът:

(в празничните дни)

По молитвите на Богородица, Спасителю, спаси нас (три пъти).

Или:

(в неделни дни)

Благославяй, душо моя, Господа, благословен си, Господи...

През това време свещеникът тихо чете молитвата на първия антифон:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо, Сам, Владико, по Твоето добросърдечие, погледни на нас и на този свят храм и прояви към нас и към онези, които се молят с нас, Твоите богати милости и Твоите щедрости.

 Свещеникът или дяконът:

Пак и пак с мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът:

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

Тебе, Господи.

Свещеникът възглася:

Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата, и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Народът:

Сине Божий, Който възкръсна от мъртвите (3), спаси нас, които Ти пеем: алилуия (4)! (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свещеникът през това време чете молитвата на втори антифон:

Господи, Боже наш, спаси народа Си и благослови наследието Си, запази членовете на Твоята Църква, освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом, и ги прослави с божествената Си сила, и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе.

Народът:

Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и благоволи заради нашето спасение да се въплътиш от света Богородица и Приснодева Мария, неизменно стана човек, а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта. Ти, Който си един от Светата Троица и си прославян заедно с Отца и Светия Дух, спаси нас.

Свещеникът или дяконът:

Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

Тебе, Господи.

Възглас:

Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Народът:

Помени нас, Господи, когато дойдеш в царството Си.

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата! (Мат. 5:3-12)

През това време свещеникът тихо чете молитвата на третия антифон:

Ти, Който си дал тези общи и единодушни молитви, Който си обещал на двама или трима, съгласили се в Твое име, да изпълниш молбите, Сам и сега изпълни просбите в полза на Твоите раби, като в сегашния век ни даваш познаване на Твоята истина, а в бъдещия ни даруваш живот вечен.

След прочитане на молитвата, при пеене на тропара или блаженствата, свещеникът отваря царските двери, застава пред светия престол, покланя се три пъти, целува светото Евангелие, взема го с двете си ръце и го носи издигнато, върви отдясно зад светия престол, покланя се благоговейно пред жертвеника и като излезе през северната врата, предшестван от свещоносец, прави малкия вход, като казва тихо молитвата на входа:

Владико Господи Боже наш, Който си установил на небесата чинове и войнства на ангели и архангели в служба на Твоята слава, направи така, че с този наш вход да се извърши и вход на светите ангели, които заедно с нас да служат и славословят Твоята благост.

Като дойде на определеното място, обърнат към светия олтар, покланя се леко, като държи светото Евангелие и тихо казва завършека на входната молитва:

Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Свещеникът изправен държи в лявата ръка светото Евангелие, облегнато от лявата страна на гърдите си, а с издигната дясна ръка благославя към светия олтар и тихо казва:

Благословен е входът на Твоите светии, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Взема светото Евангелие с двете ръце, целува го, издига го и прави кръст с него.

Свещеникът или дяконът гласно:

Премъдрост, застанете прави!

Народът:

Дойдете да се поклоним и да паднем пред Христа.

Сине Божий, Кой-то възкръсна от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем: алилуия (5).

Пеят се определените за деня тропари и кондаци.

В това време свещеникът чете тихо молитвата на Трисветата песен (Трисветоето):

Боже светий, Който пребъдваш сред светии и Когото с трисвята песен възпяват херувимите и славословят серафимите и Комуто всички небесни сили се покланят, Ти от нищо си направил всичко, създал си човека по Твой образ и подобие и си го украсил с всеки Твой дар. Ти даваш на просещия премъдрост и разум и не презираш съгрешилия, но си отредил покаяние за спасение, Ти си удостоил нас, смирените и недостойни Твои раби, и в този час да застанем пред славата на Твоя свят жертвеник и да Ти принесем дължимото поклонение и славословие. Сам, Владико, приеми и от устата на нас грешните трисветата песен и ни посети с Твоята благост. Прости ни всяко волно и неволно прегрешение, освети душите и телата ни и дай ни да Ти служим в святост през всички дни на живота си, по молитвите на Света Богородица и на всички светии, които от века са Ти благоугодили.

Свещеникът (или дяконът) гласно:

На Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът възглася:

Защото си свят, Боже наш, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

 Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас (три пъти).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Светий Безсмъртни, помилуй нас.

Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас.

Свещеникът също казва тихо... "Светий Боже", като се покланя три пъти пред светия Престол. След това отива към жертвеника (св. Престол), покланя се и казва:

Благословен е, Който идва в името Господне!

Връща се към светия престол и отдясно върви покрай южната му страна, откъдето се покланя към горното място и казва:

Благословен си на престола на Твоето царство, Ти, Който седиш върху херувимите, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Свещеникът възглася:

Да внимаваме!

Мир на всички.

Четецът:

И на твоя дух.

Свещеникът или дяконът:

Премъдрост!

Четецът:

Прокимен глас...

Свещеникът или дяконът:

Премъдрост!

Четецът:

Ще се чете из посланието (обявява апостолското послание)

Свещеникът или дяконът:

Да внимаваме!

В това време свещеникът благославя кадилницата, взема я и кади светия престол наоколо, жертвеника и целия свят олтар, излиза на солея  през царските двери и обърнат на изток, кади светите икони на иконостаса, след това се обръща и кади архиерейския трон, клиросите и народа; обръща се пак на изток, отново кади само иконата на Спасителя и Пресвета Богородица, влиза в светия олтар и покадява пред светия престол само отпред. Оставя кадилницата и застанал пред светия престол, тихо чете молитвата преди евангелието:

Човеколюбче Владико, дай да светне в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори очите на разума ни, за да разбираме Твоето евангелско учение; вложи в нас страхопочитание към Твоите блажени заповеди, та като потъпчем всички плътски похоти, да водим духовен живот, като мислим и вършим всичко, което Ти е благоугодно. Защото Ти, Христе Боже, си просвещение на душите и телата ни, и на Тебе въздаваме слава с безначалния Твой Отец и с всесветия и благия, и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Свещеникът:

Мир на тебе, който четеш.

Народът:

Алилуия (три пъти).

Свещеникът:

Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие. Мир на всички.

Народът:

И на твоя дух.

Свещеникът или дяконът:

Ще се чете из светото Евангелие от (името на евангелиста).

Народът:

Слава Тебе, Господи, Слава Тебе!

Свещеникът или дяконът:

Да внимаваме!

Народът:

Слава Тебе, Господи, слава Тебе!

Свещеникът целува страницата на светото Евангелие, която е чел, затваря го, оставя го на светия престол върху светия антиминс, затваря царските двери и застанал пред светия престол, казва сугубата ектения.

Свещеникът или дяконът:

Да речем всички от цялата си душа и с целия си разум да речем.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Господи, Вседържителю, Боже на нашите отци, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът:

Господи, помилуй! (три пъти) (6)

Свещеникът или дяконът:

Още се молим за благочестивия български народ и христолюбивото воинство, за неговата сила, победа, пребъдване, мир, здраве, спасение и нашият Господ Бог особено да му съдейства и му помага във всичко.

Свещеникът (тихо):

Господи Боже наш, приеми от Твоите раби това усърдно моление и ни помилвай по множеството Твои милости, и изпрати Твоите щедрости върху нас и върху всички Твои люде, които очакват от Тебе богата милост.

Свещеникът или дяконът:

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.

Още се молим за нашето войнство.

Още се молим за блажените и приснопаметни създатели на този свят храм (или обител) и за всички по-рано починали православни отци и братя, тук и навсякъде благочестиво погребани.

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение, посещение, прощение и освобождение от греховете на Божиите раби и всички благочестиви и православни християни, които живеят и пребивават в тази енория и в този град (село), настоятелите и братята на този свят храм (света обител).

Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм, за ония, които се трудят, пеят и се молят в него, и за присъстващия народ, който очаква от Тебе велика и богата милост.

Свещеникът възглася:

Защото си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Тук свещеникът се моли тихо на Бога Той да приеме това усърдно моление и да изпрати богатите Си милости на всички Свои люде. (Ако литургията е заупокойна, тук се произнася специална заупокойна ектения и молитва.)

Свещеникът или дяконът:

Оглашени, помолете се на Господа.

Народът:

Господи, помилуй (8).

Свещеникът или дяконът:

Верни, да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ.

Да ги огласи със словото на истината.

Да им открие евангелието на правдата.

Да ги присъедини към Своята света, вселенска и апостолска Църква.

Спаси, помилвай, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат.

Оглашени, преклонете главите си пред Господа.

Народът:

Тебе, Господи.

Свещеникът тихо чете молитвата за оглашените:

Господи Боже наш, Който живееш във висините и приглеждаш смирените, Ти си изпратил Единородния Твой Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос, за спасението на човешкия род, погледни на Твоите раби, оглашените, преклонили пред Тебе главите си, и ги удостой в благоприятно време с банята на възраждането, с опрощаване на греховете и с дрехата на нетлението. Присъедини ги към Твоята света, вселенска Църква и ги причисли към Твоето избрано стадо.

Свещеникът възглася:

Та и те заедно с нас да славят Твоето, на Отца и Сина и Светия Дух, пречестно и великолепно име, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът или дяконът:

Вие, които сте оглашени, излезте. Оглашени, излезте, които сте оглашени, излезте, та никой от оглашените да не остане. А ние, верните, пак с мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

 Свещеникът тихо чете първата молитва на верните:

Благодарим Ти, Господи Боже на силите, Който си ни удостоил да застанем и сега пред Твоя свят жертвеник и да паднем пред Твоята милост за прошка на нашите грехове и греховете на народа, сторени по незнание. Приеми, Боже, нашата молитва, направи ни да бъдем достойни да Ти принасяме моления и молби, и безкръвни жертви за всички Твои люде; и нас, които си поставил чрез силата на Светия Твой Дух в това Твое служение, удостой ни неосъдно и безпрепятствено, в чистото свидетелство на съвестта ни, да Те призоваваме на всяко време и място, та като ни послушаш, да бъдеш милостив към нас поради обилната Си благост.

Свещеникът или дяконът:

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Премъдрост!

Свещеникът възглася:

Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът или дяконът:

Пак и пак с мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът чете тихо втората молитва на верните:

Пак и многократно падаме пред Тебе и Ти се молим, Благий и Човеколюбче, погледни на нашето моление, очисти душите и телата ни от всяка сквернота на плътта и духа и ни дай безукорно и неосъдно да стоим пред светия Твой жертвеник. И на тези, които заедно с нас се молят, дарувай, Боже, успех в живота и вярата и духовното познание; дай им всякога с благоговение и любов да Ти служат безукорно и неосъдно да се причастят с Твоите свети Тайни и да се удостоят с Твоето небесно царство.

Свещеникът или дяконът:

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Премъдрост!

Свещеникът възглася:

Та всякога закриляни от Твоята сила да въздаваме слава на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

ХЕРУВИМСКА ПЕСЕН

Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем трисветата песен на Животворящата Троица, нека сега отложим всяка житейска грижа.

В това време свещеникът отваря царските двери и застанал пред светия престол, тихо чете молитвата:

Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да Ти служи, Царю на славата, защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили. Обаче поради Твоето неизразимо и неизмеримо човеколюбие Ти действително и неизменно си станал Човек и Архиерей за нас и като Господар на всичко си ни предал свещенодействието на тази спасителна и безкръвна жертва; защото Ти единствен, Господи Боже наш, владееш небесните и земни твари; Ти си носен на херувимски престол; Ти си Господ на серафимите и цар Израилев; Ти единствен си свят и сред светии пребъдваш. Прочее, Тебе едничък благ и добропослушлив, моля: погледни към мене, грешния и недостоен Твой раб, и очисти душата и сърцето ми от лукава съвест, и мене, който със силата на Твоя Свят Дух съм облечен с благодатта на свещенството, удостой да застана пред тази света Твоя Трапеза и да извърша свещенодействието на светото и пречисто Твое Тяло и драгоценна Кръв. И тъй, пристъпвам пред Тебе, навел глава, и Ти се моля, не отвръщай лицето Си от мене и не ме отхвърляй изсред Твоите чеда, но удостой мене, грешния и недостоен Твой раб, да Ти принеса тези Дарове, защото Ти си, Който принасяш и си принасян, Който приемаш и си раздаван, Христе Боже наш, и на Тебе с безначалния Твой Отец, с Пресветия, и благия, и животворящ Твой Дух въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

 След това свещеникът тихо казва Херувимската песен три пъти, като след всяко казване се покланя. Веднага след това благославя кадилницата, взема я и кади светия престол наоколо, жертвеника, целия свят олтар и народа. Във време на каденето тихо казва 50-и псалом и умилителните тропари:

Помилвай ни, Господи,... Господи, помилвай ни... Отвори ни вратите на милосърдието... (ако е неделя, в началото казва: Като видяхме Христовото възкресение...).

Тогава оставя кадилницата, застава пред светия престол, покланя се три пъти и целува светия антиминс и светия престол, като казва тихо:

Съгреших Ти, Спасителю, както Блудния син, Отче, приеми мене, който се кая и ме помилвай, Боже.

Обръща се към народа и се покланя. След това отива пред жертвеника, взема наново кадилницата и кади предложените Дарове. След това се покланя три пъти, като на всяко поклонение казва:

Боже, очисти мене грешния и ме помилвай.

Простете ме, отци, братя и сестри, и се помолете за мене грешния.

ВЕЛИК ВХОД

Свещеникът целува покритите Дарове. После взема покровеца-въздух и го полага на раменете си. С голямо внимание взема покрития св. дискос с лявата си ръка и го поиздига до наведената си глава, а с дясната си ръка взема покритата света чаша и излиза през северната врата, предшестван от свещоносец и от свещено-служител или църковнослужител, който с кадилница кади пред него,  и прави великия вход.

Свещеникът или дяконът:

Благочестивия и православен български народ, правителството и христолюбивото му войнство да помене Господ Бог в Своето царство вся-кога, сега и винаги, и во веки веков.

Високопреосвещения наш митрополит (името) и целия свещенически, дяконски и монашески чин да помене Господ Бог в царството Си.

Блаженопочиналия наш освободител, император Александър Николаевич, и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество, да помене Господ Бог в царството Си сега и винаги, и во веки веков.

Блаженопочиналите наши екзарси Антим, Йосиф и Стефан, патриарх Кирил и всички от века починали архиереи, йереи, дякони, монаси и християни да помене Господ Бог в Своето царство всякога, сега, винаги и во веки веков.

Свещениците поменават местните (на дадена епархия) починали архиереи.

Основателите,  дарителите и настоятелите на този свят храм (или света обител), пеещите, служещите и трудещите се с нас  да помене Господ Бог в Царството Си.

Вас и всички благочестиви и православни християни да помене Господ Бог в Своето царство, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Народът довършва Херувимската песен:

...За да прославим Царя на славата, Когото ангелските чинове невидимо тържествено носят. Алилуия, алилуия, алилуия!

В това време свещеникът влиза в светия олтар. Царските двери и завесата се затварят. Свещеникът поставя върху светия антиминс първо светата чаша, а след това светия дискос ­ в същия ред, както са били и на жертвеника, като казва тихо:

Благообразният Йосиф сне от кръста пречистото Твое тяло, обви го в чиста плащаница с благоухания, положи го в нов гроб и го покри. Ти, неописуеми Христе, Който всичко изпълваш, си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на Престола заедно с Отца и Духа.

Христе, Твоят гроб, извор на нашето възкресение, наистина се показа живоносен, като рая прекрасен и по-светъл от всеки царски чертог.

 Вдига покровците от светия дискос и светата чаша, сгъва ги и ги слага встрани. Снема покровеца-въздух от раменете си, покадява го и покрива с него Даровете.

Взема кадилницата, покадява три пъти Даровете, като казва тихо:

Господи, стори добро на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените йерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

ПРОСИТЕЛНА ЕКТЕНИЯ

 Свещеникът или дяконът:

Да изпълним молитвата си към Господа.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

За предложените драгоценни Дарове на Господа да се помолим (9).

За този свят храм и за тези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът тихо чете молитвата на приношението след поставяне Даровете на светия престол:

Господи, Боже Вседържителю, Ти, Който единствен си свят и приемаш хвалебна жертва от тези, които Те призовават от все сърце, приеми моленията на нас, грешните, и ги принеси пред Твоя свят жертвеник и ни удостой да Ти принасяме дарове и жертви духовни за нашите грехове и за греховете на народа, сторени по незнание, и ни удостой да намерим благодат пред Тебе, за да Ти бъде благоприятна нашата жертва, и да се всели благият Дух на Твоята благодат в нас, в тези предложени Дарове и във всички Твои люде.

Свещеникът или дяконът:

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Целият ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен, от Господа да просим.

Народът:

Подай, Господи.

Свещеникът или дяконът:

Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим (10).

Прощение и освобождение от греховете и прегрешенията ни от Господа да просим.

Доброто и полезното за душите ни и мир за света от Господа да просим.

Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим.

Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

Тебе, Господи.

Свещеникът възглася:

Чрез щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с всесветия, и благия, и животворящия Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

Мир на всички.

Народът:

И на твоя дух.

Свещеникът или дяконът:

Да се възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядаме:

Народът:

Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна (11).

Свещеникът се покланя три пъти, като на всяко покланяне казва:

Ще те възлюбя, Господи, крепост моя. Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител.

И целува покритите Дарове и края на светия престол пред себе си. След това взема за двата горни края покровеца-въздух, с който са покрити Даровете, издига го отвесно над тях.

Свещеникът или дяконът:

Дверите, дверите! В премъдростта да внимаваме!

Народът или четец:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при  Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден според писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

И в  Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света, вселенска и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.

Свещеникът или дяконът:

Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение.

Народът:

Милостта на мира е жертва на хвалението.

Свещеникът:

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общуването със Светия Дух да бъдат с всички вас!

Народът:

И с твоя дух.

Свещеникът:

Да издигнем сърцата си нагоре!

Народът:

Издигнати са към Господа.

Свещеникът:

Да благодарим на Господа!

Народът:

Достойно и справедливо е да се покланяме на Отца и Сина и Светия Дух ­ Троица единосъщна и неразделна.

През това време свещеникът тихо чете молитвата:

Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим, да Ти се покланяме на всяко място на Твоето владичество. Защото Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим, Който вечно съществуваш и винаги си един и същ, Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух. Ти от небитие си ни привел в битие; и падналите пак си въздигнал, и не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и дари Твоето бъдещо царство. За всичко това благодарим на Тебе, и на Единородния Твой Син, и на Твоя Свети Дух, за всички сторени за нас видими и невидими благодеяния, които знаем и които не знаем. Благодарим Ти и за тази служба, която благоволи да приемеш от нашите ръце, макар и пред Тебе да стоят хиляди архангели и безброй ангели, херувими и серафими, шестокрили, многооки, които високо летят.

Свещеникът взема звездицата и като прави с нея кръст над дискоса, възглася:

Небесните сили пеят, възкликват, възгласят победната песен и казват:

Народът:

Свят, свят, свят е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне. Осанна във висините (12)!

Свещеникът (тихо):

Заедно с тези блажени сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: свят си и пресвят Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух; свят и пресвят си и великолепна е Твоята слава, защото Ти тъй си възлюбил Твоя свят, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот; и Той, като дойде и като изпълни всичко промислено за нас, в нощта, в която беше предаван, или по-точно Сам се предаваше за живота на света, взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза:

Свещеникът възглася:

Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете.

Народът:

Амин.

Свещеникът (тихо):

Също и чашата след вечеря, като каза:

Свещеникът възглася:

Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.

Народът:

Амин.

Свещеникът (тихо):

И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно на Отца и славното второ пришествие.

Взема светия дискос и светата чаша, издига ги

Свещеникът възглася:

Твои (дарове) от Твоите на Теб принасяме за всички и за всичко.

Народът:

Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш.

В това време свещеникът тихо казва същата молитва и продължава:

Още Ти принасяме тази словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тези предлежащи Дарове.

 При пресъществяване на Даровете свещеникът с ръка посочва на светия хляб (Агнеца), благославя го (само него), като казва тихо:

И направи този хляб драгоценно Тяло на Твоя Христос. Амин.

Посочва на светата чаша, благославя я, като казва тихо:

А това, което е в тази чаша ­ драгоценна Кръв на Твоя Христос. Амин.

След това благославя общо Даровете, като казва:

Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин, амин, амин.

Прави благоговейно три поклона пред пресъществените Дарове, след което тихо се моли:

За да бъдат на тези, които се причастяват, за бодрост на душата, за опрощаване на греховете, за приобщаване със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дръзновение към Тебе, а не за съд или за осъждане.

Още Ти принасяме тази словесна служба за починалите във вяра праотци, отци, патриарси, пророци, апостоли, проповедници, евангелисти, мъченици, изповедници, въздържници и за всеки праведен дух, завършил във вяра.

След като певците изпеят: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме...", свещеникът взема кадилницата и като кади пред светия престол три пъти, възглася:

Особено за пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария.

Народът:

Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородица, величаем!

Свещеникът тихо:

За светия пророк, Предтеча и Кръстител Йоан, за светите славни и всехвални апостоли и за светия (името на дневния светец), чиято памет честваме днес, и за всички Твои светии, по чиито молитви посети ни, Боже.

И помени всички починали с надежда за възкресение и за вечен живот (поменава имената на покойници), и ги упокой там, където сияе светлината на Твоето лице.

Още Те молим: помени, Господи, всяко епископство на православните, което вярно преподава учението на Твоята истина, всяко свещенство, в Христа дяконството и всеки свещенически чин.

Още Ти принасяме тази словесна служба за вселената, за светата вселенска и апостолска Църква, за всички, които пребивават в чистота и честен живот, за нашия български народ, за правителството и войнството му. Дарувай им, Господи, мирно управление, та и ние да преживеем тих и спокоен живот във всяко благочестие и честност.

 Помени, Господи, този град (село или света обител), в който живеем, и всеки град и страна, и онези, които с вяра живеят в тях. Помени, Господи, които плават, пътуват, боледуват, страдат, които са пленени и ги спаси. Помени, Господи, дарителите и добротворците в Твоите свети църкви и онези, които си спомнят за бедните, и на всички нас изпрати Твоите милости. Помени, Господи, за здраве и спасение (поменава имена на живи).

Свещеникът възглася:

Между първите помени, Господи, Високопреосвещения наш митрополит (името), когото си подарил на Твоите свети църкви в мир ­ невредим, почитан, здрав, дългоденствен, за да преподава вярно словото на Твоята истина.

Народът:

И всеки, и всички.

Свещеникът:

И ни дай с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

И да бъдат милостите на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос с всички вас.

Народът:

И с твоя дух.

Свещеникът или дяконът:

Като поменахме всички светии, нека пак и пак с мир на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

За принесените и осветени драгоценни Дарове, на Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

И като човеколюбец нашият Бог да ги приеме в Своя свят, наднебесен и мислен жертвеник като духовно благоухание, и да ни изпрати божествената благодат и дара на Светия Дух, да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът (тихо):

На Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико, и просим, и молим, и умоляваме: удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест, за опрощение на греховете, за прошка на съгрешенията, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство, за дръзновение пред Тебе, а не за съд или за осъждане.

Свещеникът или дяконът:

Целият ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен, от Господа да просим.

Народът:

Подай, Господи.

Свещеникът или дяконът:

Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим.

Прощение и освобождение от греховете и прегрешенията ни от Господа да просим.

Доброто и полезното за душите ни и мир за света от Господа да просим.

Да завършим останалото време от живота ни в мир и покаяние, от Господа да просим.

Християнски, безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим.

Като изпросихме единството на вярата и общение със Светия Дух, нека сами себе си и един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

Тебе, Господи.

Свещеникът възглася:

И удостой ни, Владико, с дръзновение, неосъдно да се осмеляваме да призоваваме Тебе, небесния Бог Отец и да казваме:

Народът:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.

Свещеникът:

Защото Твое е царството и силата, и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

Мир на всички.

Народът:

И на твоя дух.

Свещеникът или дяконът:

Преклонете главите си пред Господа.

Народът:

На Теб, Господи.

Свещеникът тихо се моли:

Благодарим Ти, Царю невидими, Който с неизмеримата Твоя сила си създал всичко и по множеството Твоя милост всичко си привел от небитие в битие. Сам, Владико, погледни от небето на преклонилите главите си пред Тебе, защото не ги преклониха пред плът и кръв, но пред Тебе, Великия Бог. Ти, Владико, направи така, че предлежащите Дарове да бъдат за всички нас за добро, всекиму според неговата нужда: придружавай тези, които плават; съпътствай онези, които пътуват; изцери болните, Лекарю на душите и телата.

Свещеникът възглася:

Чрез благодатта и щедростите и човеколюбието на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, с Пресветия и благия, и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът тихо се моли:

Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, от светото Си жилище и от престола на царството Си и дойди, за да ни осветиш, Ти, Който горе седиш с Отца и тук с нас невидимо пребиваваш, и ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш пречистото Твое Тяло и честна Кръв, и чрез нас ­ на всички люде.

Покланя се три пъти пред светия престол, като на всяко покланяне казва:

Боже, очисти мене грешния и ме помилвай.

След това с двете си ръце благоговейно взема светия Агнец и го издига.

Свещеникът възглася:

Да внимаваме! Светинята е за светите.

Народът:

Един е свят, един е Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца. Амин.

Свещеникът и другите свещенослужители, ако има такива, пристъпват към св. Причастие. Това става по специален чин ­ те произнасят определени молитви и следват определен ред. В това време народът в храма пее специални стихове, наречени "причастни" или духовни химни. В това време се изнася проповед или се четат молитви преди св. причастие.

Свещеникът или дяконът:

Със страх Божий, вяра и любов пристъпете.

Народът:

Благословен е, който иде в името Господне! Бог е Господ и ни се яви!

Свещеникът причастява онези, които са се подготвили за свето Причастие и казва:

Причастява се Божият раб (името) с драгоценното и свято Тяло и Кръв на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос за опрощаване на греховете му и за вечен живот. Амин.

Причастилият се, след избърсване на устните с нарочна кърпа, се покланя и отминава. По време на причастяването народът пее причастния стих:

Тялото Христово приемете, от безсмъртния извор вкусете. Алилуия, алилуия, алилуия!

Свещеникът:

Спаси, Боже, Твоите люде и благослови наследието Си!

Народът:

Видяхме истинската светлина, приехме небесния Дух, намерихме истинската вяра. Покланяме се на неразделната Троица, защото Тя ни е спасила.

Свещеникът показва на християните за последен път св. Дарове, като казва тихо:

Благословен Бог наш!

Свещеникът възглася:

Всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Да се изпълнят устата ни с хвала за Тебе, Господи, та да възпяваме Твоята слава, защото си ни удостоил да се причастим с Твоите свети, божествени, безсмъртни и животворящи Тайни. Запази ни в Твоята светиня, за да се поучаваме целия ден на Твоята правда. Алилуия, алилуия, алилуия.

Свещеникът или дяконът:

Прави! Като приехме благоговейно Божествените, свети, пречисти, безсмъртни, небесни и животворящи, страшни Христови Тайни, нека достойно да благодарим на Господа.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Защити, спаси, помилуй и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът или дяконът:

Като изпросихме целия ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен, нека сами себе си и един други, и целия наш живот на Христа Бога да отдадем.

Народът:

На Теб, Господи.

Свещеникът възглася:

Защото Ти си нашето освещение и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

С мир да излезем.

Народът:

В името Господне.

Свещеникът или дяконът:

На Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът:

Господи, Който благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Тебе, спаси Твоите люде и благослови наследството Си. Запази пълнотата на Твоята Църква. Освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти ги прослави с Твоята божествена сила и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе. Дай мир на Твоя свят, на Твоите църкви, на свещениците, на нашия български народ, на войнството и на всички Твои люде! Защото всяко добро даване и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Тебе, Отче на светлините, и на Тебе въздаваме слава и благодарение, и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Народът:

Амин.

Да бъде благословено името Господне от сега и до века! (три пъти)

Свещеникът влиза през царските двери, отива при жертвеника и тихо чете молитвата:

Христе Боже наш, Който Сам си изпълнението на закона и пророците, Който си изпълнил целия Отечески промисъл, изпълвай сърцата ни с радост и веселие, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Свещеникът или дяконът:

На Господа да се помолим.

Народът:

Господи, помилуй.

Свещеникът:

Благословението Господне и Неговата милост да дойдат върху вас чрез благодатта и човеколюбието Му, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

Слава на Теб, Христе Боже, упование наше, слава на Теб.

Народът:

Слава на Отца и Сина и Светия Дух! Сега и винаги, и во веки веков. Амин. Господи, помилуй. (три пъти)

Благослови!

Свещеникът дава отпуст:

Възкръсналият от мъртвите Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка (името на храмовия светец), на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светия наш отец Йоан Златоуст, архиепископ Цариградски, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на светия (името на светеца на деня), чиято памет честваме, и на всички светии ­ да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

Така се дава отпуст само в неделни дни, а в другите отпустът започва с думите: „Христос, истинний Бог наш..." като се споменава светията, който се чества в този ден. На Господски празници има специални отпусти.

Народът:

Амин.

Свещеникът:

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.

Народът:

Амин.

Бележки:

(1). Амин (евр.) - наистина, така да бъде.

(2). След всяко моление от Великата ектения, което завършва с „Господу помолимся", народът отговаря с „Гсподи, помилуй".

(3). Така се пее този антифон само в неделни дни, както и в дните от Великден до деня преди Възнесение. В обикновени делнични дни вм. „Който възкръсна от мъртвите" се пее „Дивен (прославян) Си сред Своите светии". На Господски празници се пеят специални думи.

(4). Алилуия (евр.) - Хвалете Бога!

(5). И тук важи бележка (3). На Господски празници се пеят специални стихове, наречени „входни".

(6). От тука до края на сугубата ектения се пее тройно „Господи, помилуй".

(7). Днес поради липса на организирани оглашени, които да присъстват по време на св. Литургия в храма, цялата тази част се пее тихо или се пропуска.

(8). Народът на всяко следващо моление от тази ектения отговаря с: „Господи, помилуй".

(9). На всяко молебствие, което завършва с „Господу помолимся", народът отговаря с: „Господи, помилуй".

(10). На всяко прошение, което завършва с „ у Господа просим", народът отговаря с: „Господи, помилуй".

(11). Ако служат няколко духовници, след „Отца и Сина..." се пее: „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдиня и мое прибеждище, мой Избавител" ( Псалом 17:2-3).

(12). Осанна (евр.) - спаси. Осанна е молитвено възклицание към Бога, подобно на латинското „salve" и на българското „ура".

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза:

вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече:

пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове."

(Мат. 26:26-28; Марк 14:22-24; Лука 22:19-20)

На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!" (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: "Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!" (1 Кор. 11:25). Верни на тази заръка, светите апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на светата литургия.
Светата и божествена Литургия е сърцевината или центърът на православното богослужение. Тя се явява молитвен спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с дванадесетте му апостоли, станала непосредствено преди Неговите кръстни страдания. Тя е спомен и за изкупителната Му смърт. Светата Литургия символично възпоменава най-важните моменти от земния живот на нашия Господ.
Светата и божествена литургия на свети Йоан Златоуст се извършва през цялата църковна и календарна година, с изключение на дните, в които Светият синод на БПЦ е предвидил, съобразно светите канони, да се извършва света Василиева Литургия или света  Литургия на преждеосветените дарове.
В дните на  Великия пост светата и божествена Литургия на св. Йоан Златоуст се извършва във всички съботни дни (с изключение на  Велика събота), на празника Вход Господен в Йерусалим (Връбница, Цветница) и в дните (освен Велики петък и Велика събота), в които се паднат празниците св. Благовещение и  св. Сретение Господне.
По време на богослужението и последованието ние, с посредничеството на свещенослужителя, извършваме нашето безкръвно жертвоприношение. През време на светата Литургия, при приемането на св. причастие, под вид на хляб и вино, претворени в тялото и кръвта Христови, осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
Всички християни обичаме живота, но в нас няма истински живот без извора на живота - Иисуса Христа. Литургията е съкровищница, извор на истинския живот, защото в нея Сам Господ преподава Самия Себе Си за храна и питие на вярващите в Него и дава живот на причастниците Си, както Сам говори: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан 6:54; 10:10).
Дълбокият смисъл на св. Литургия е всички да бъдем заедно и едно в Христа. За съучастие в божествената Литургия се призовават по време на проскомидията и Литургията всички светии, светите честни и безплътни сили, светите пророци и отроци, светите апостоли и светители, светите мъченици и мъченички, преподобните и Богоносни отци, светите чудотворци начело с Пресвета Богородица. Чрез светата Литургия ние обновяваме общението си в Христа и с цялата земна Църква.
Светата литургия се състои от три главни части:
Проскомидия;
Учителна или "Литургия на оглашените";
Тайноизвършителна или "Литургия на верните".

Проскомидия (подготовка на Св. Дарове)

Литургия на оглашените:
Встъпителен възглас;
Велика ектения;
Първи антифон;
Малка ектения;
Втори антифон – химн „Единородни Сине ….”;
Малка ектения;
Трети антифон – тропар на блаженствата;
Малък вход със свето напрестолно Евангелие;
Пеене на тропари и кондаци на деня, на празника, на патрона на храма; 
Възглас „Господи спаси благочестивия…”;
Пеене на трисветата песен;
Четене на Апостолски текст от Свещеното писание;
Благовестване с текст от светото Евангелие;
Ектения и молитва за покойници ако литургията е заупокойна;
Ектения за оглашените;
Ектения с призив оглашените да напуснат Божия дом;

Литургия на верните:
Съкратена Велика Ектения;
Херувимска песен – първа част;
Велик вход – пренасяне на светите дарове;
Херувимска песен – втора част;
Първа Просителна ектения;
Символ на вярата;
Възглас „Да застанем смирено, да стоим с благоговение …”;
Евхаристийна молитва;
”Достойно и справедливо е да Те възпяваме…”;
Възпоменаване на живи и покойни;
Внушение на свещеника за мир, любов и единомислие;
Втора Просителна ектения; 
„Отче Наш”;
Възношение на Светите Дарове;
”Святая святим” - Причастяване на свещенослужителите;
”Со страхом, верою и любовию приступите” - Причастяване на миряните;
Възгласи „Спаси Боже твоя народ …” и „Видяхме истинската светлина…”;
”Да се изпълнят устата ни с хваления…”;
Благодарствена ектения;
Задамвонна молитва;
”Да бъде благословено името на Господа…” и Псалом 33;
Последно благословение от свещенослужителя и отпуст.

Йеромонах Стефан ПОПОВ

(Из поученията на светителя Теофан Затворник)

Кръстникът приема задължение пред Бога молитвено да обгрижва своя кръщелник, да го въвежда в християнската вяра, да го наставлява така, че той да стане истински християнин.

Заедно с родителите и възпитателите, той има свое място в предстоящия живот на кръщелника си.

Божията благодат в новокръстеният обуздава греха, но той може отново да се надига. Това се случва при децата, когато им се дава неограничена свобода, а при възрастните, когато по силата на свободната си воля се поддават на влиянието на злото.

Кръстникът, приемайки детето от купела, трябва да се стреми да го учи и насочва така, че то да се противопоставя на злото, което иска  да властва над него и във всичките си затруднения, недоумения, радости и скърби да се обръща към Бога. Ако се намери, с Божия помощ правилния подход, детето, самостоятелно и същевременно ръководено, ще успява да побеждава греха, ще чувства и ще се ръководи от задълженията си към Господа.

Какво може да се помогне на детето да развие доброто у себе си?

1) ползването на църковните тайнства и на цялата църковност;

2) вярата и благочестивия живот на родителите; 

3) личния пример на кръстниците и техните молитви.

Това е залог за правилното християнско развитие на детето и спасението на душата му.

Свети Теофан Затворник дава съвет, 1) малките деца да се причастяват с Христовите Тайни, колкото се може по-често. Това „живо и действено съединява с Господа новия Му член чрез пречистите Му Тяло и Кръв, освещава го, умиротворява го и го прави непристъпен за тъмните сили”. Чести са случаите, когато болни деца, след свето Причастие, рядко се налага да употребяват лекарства или напълно оздравяват.

Защита от вражеските сили за малките деца, а и за всички християни, е

2) честото им въвеждане в храма,

4) целуването на иконите, Кръста, Евангелието,

5) прекръстването,

6) поръсването със светена вода и приемането й,

7) прикадяването с тамян в дома,

8) изпросване на благословение от свещеник,

9) присъствието на икони в дома,

10) молитвите на близките.

Ангелът-Пазител, който детето получава при Светото Кръщение, го пази през целия му живот. Когато то е в състояние да бъде приучавано на молитва, трябва да му се обърне внимание да призовава за помощ своя Ангел-Пазител, а след това и да му изказва благодарност. Също и да измолва подкрепата на Божията Майка, светиите и безплътните светли небесни сили, в молитвите си към нашия Спасител и Господ.

Благочестивият пример на родителите и кръстниците действа възпитателно на детето, укрепва вярата му и го запазва от действията на тъмните сили, като то постепенно се научава да им се противопоставя.

Когато детето навлезе в юношеската възраст, вниманието на близките трябва да е по-голямо. Правилно е те да имат яснота какво вълнува подрастващата душа, да умоляват Бога да им дава мъдрост за правилен съвет, решение или насока. Тук голяма помощ би оказал подходящ духовник.

С израстването се увеличават възможностите за възприемане на истините на Православието. Евангелието и Свещеното Писание в цялата му пълнота, както и подходящите духовни книги биха могли да помогнат за формирането на правилен духовен мироглед. И тук кръстникът има своето място, като би могъл

1) да предложи подходящи четива; 

2) да разговаря по въпроси на вярата с кръщелника си;

3) благотворно биха повлияли поклоненията по свети места – храмове, манастири.

4) Участието в богослуженията, в църковните тайнства ще спомогнат духовното израстване на християнската душа.

Приемайки да станем кръстници, трябва да знаем, че носим изключителна отговорност пред Господа за душите на своите кръщелници. И ако обстоятелствата правят невъзможно прякото общуване между кръстник и кръщелник, то не трябва да забравяме, че молитвите ни едни за други, ще попълнят недостигащото. Молитвите могат да бъдат лични, със свои думи или четене на готови молитвословия, а също и от страна на свещенослужителите – записване имена за молитвена помощ за водосвет, света Литургия, годишно поменаване на имена в манастир и др.

При смърт на кръстника или кръщелника, молитвите са особено необходими, защото душите на покойниците за Бога са живи души и носят отговорност за всичките си дела, думи и мисли през целия си земен живот. И тук молитвите могат  да бъдат лични и  произнесени от свещенослужителя, като идващи от името на цялата Църква. Може да се записват имената на покойниците за света Литургия за упокой, да се поръчват панихиди. Тъй като участта на починалите не е решена до всеобщия съд, никой не може да бъде считан за окончателно осъден и на това основание трябва да се молим, осланяйки се на надеждата на Божието милосърдие.

Да направим най-доброто за душите на своите кръщелници, предполага да желаем и да се стремим да водим живот, според евангелските заповеди и да призоваваме Божията помощ да ни просвещава и умъдрява, защото само така добрите ни намерения и желания могат да бъдат увенчани с успех.

Обредите (на гр. ευλογία, на лат. sacramentalia) са символични действия и свещенодействия, установени от Светата Църква за благославяне, освещаване и посвещаване на лица, предмети и места.

Външно обредите приличат на тайнствата: подобно на тайнствата обредите извират от изкупителното дело, извършено от Господ Иисус Христос чрез Неговия живот, страдания, кръстна смърт и възкресение; подобно на тайнствата обредите целят освещението на човека и славата на Бога. Те обаче се различават от тайнствата по следното:

1. Тайнствата са установени от Христа, а обредите – от Църквата.

2. Тайнствата преподават изкупващата Божия благодат, а обредите подпомагат приемането на оправдаващата благодат от вярващия и продължават действията й в  ежедневието му.

3. Тайнствата преподават на вярващите Божията благодат, а обредите само низвеждат Божието благословение над лица, предмети и места, за да ги осветят и посветят за църковно служение или църковна употреба (например пострижение в монашество, обновление на храм, освещение на икони, утвари, одежди), или за преподаване на духовни ползи (например водоосвещения, опела, панихиди), или на телесни и материални блага (например молитвите за родилки и родени, против болести, при беди, за благополучия, за домове, ниви, животни, храни и прочие).

Символичен характер имат и някои жестове и действия, извършвани от клира и миряните в богослужението, напр. благословение, прекръстване, коленичене, стоене, седене, навеждане на глава, поклон, обръщане на изток, поръсване със светена вода, помазване с елей, осеняване със светилник, кръст или със Св. Евангелие, почитане и поклонение пред свети мощи.

Средновековният католицизъм направи опит да раздели обредите на три групи: благословения (benedicere), освещения (consecrate) и посвещения (dedicere). Гръцкият евхологий (молитвослов, требник) групира обредите около тайнствата, с които са свързани, като поставя обредите, които нямат пряка връзка с някое тайнство, под рубриката “Чинопоследования при отделни случаи”. Нашият требник поставя обредите отделно от тайнствата. С малки изключения (освещаване на миро, наричане християнско име на детето) и ние групираме обредите отделно от тайнствата.

Има разлика между тайнства и обреди, макар че и двете са свещенодействия. При тайнствата се получава Божията благодат чрез невидимите дарове на Светия Дух, а при обредите се измолва чрез молитви укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога. Обреди са: водосвет, молебен, опело на починал, панихида, петохлебие.

За разлика от тайнствата, които са установени от Христа, обредите са определени от Светата Църква. Те са наложени от самия живот.

Такъв обред е Водоосвещението (водосвета). Той се извършва както в храма, така и по домовете, на полето, в учреждения, учебни заведения, в казарми, болници, социални домове, при полагане основите на нова къща. Светената вода има целебна сила, затова водосветът като обред е много популярен у нас.

Когато се прави водосвет извън храма, трябва да има свещи, купени от църквата, които присъстващите да държат запалени; съд за светената вода и китка. Накрая свещенослужителят с кръст в ръката поръсва от светената вода, а вярващите целуват светия кръст. В молитвите - последование на водосвета, се измолва помощта на Бога за здраве, просперитет и напредък на начинанията. Останалата светена вода се пази в чист съд - за здраве, поръсва се или се отпива от нея.

След изнасяне на мъртвец от дома трябва да се извърши водосвет. Някъде това се прави на 40-ия ден след погребенито, след равнението на гроба и завръщането в дома.

Народът ни е свикнал да изпраща покойника с опело, извършено от свещенослужител. Какво трябва да се знае за подготовката на този обред?

Стародавна традиция е край ковчега с мъртвеца да има запалени свещи, а на гърдите му да е поставено икона, може и кръст. Някъде покриват покойника с покров, наречен саван (дълга бяла материя с изображението на Христовото погребение). На някои места практикуват до идването на свещеника вкъщи да звучи механична църковна траурна музика. Преди мъртвецът да бъде вдигнат от дома, свещеникът извършва кратка траурна молитва (наречена трисаги). По време на молитвата близките на покойника трябва да са край ковчега. В храма се извършва опелото. Всички присъстващи държат в десните си ръце запалени свещи в памет на починалия. При запяването "Вечная памят" всички коленичат. Не се коленичи от Великден до Възнесение (Спасовден). Преди полагането в гроба на покойника се излива елея от кандилото, което свети в дома до изнасянето на мъртвеца. Също отдавнашна традиция е да се хвърля пръст върху ковчега в гроба с думите "Бог да го прости, лека му пръст". Прощаването на близките с покойника става в дома или в църквата.

Традицията е различна, но на гроба на покойника се ходи на третия, деветия, 20-ия и 40-ия ден. Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до 40-ия ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят 40 дни наред свещи вкъщи в памет на покойника.

Тялото на починалия се умива като символ, че преди Възкресението той трябва да застане чист пред Божието лице. Пречистеното тяло Христово, според св. Йоан Златоуст, било умито с вода след снемането Му от кръста. В знак на обновяване на покойника след Възкресението по възможност той се облича в нови дрехи (1 Кор. 15:53).

Умрелия дякон обличат в стихар. Над него покривката е бяло платно, което означава, че дадената при кръщение бяла дреха е запазена, подобно на Христа, обвит в бяло платно и плащеница. На гърдите му има кръст и икона.

Починалия архиерей се облича в пълно одеяние и на гърдите му има Свето евангелие. В ковчега е сложен с лице нагоре, със затворени очи и уста и с ръце, сложени кръстообразно на гърдите, в знак на вярата в разпнатия Христос. До последованието на опелото над починалия архиерей се чете Псалтир, подобно на древните християни, които пеели псалми от псалмопевеца Давид. Вкъщи и в храма, както и при носенето, покойникът е обърнат с лице към изток, символ на очакваното Второ Христово пришествие. Паленето на свещи означава, че покойникът преминава от този свят на мрака във вечното жилище на светлината.

Кога се прави помен на починали? Освен в утвърдените от Светата църква съботи - задушници: събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница и събота пред Архангелровден (най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.

Израилският народ оплаквал Мойсей 40 дни подир смъртта му. Спасителят се възнесъл на 40-ия ден подир Възкресението. В годишнината от смъртта за покойника се прави панихида, а също и на 20-ия, и на 40-ия ден. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости". Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.

Други обреди, при които Църквата е установила специално последовение и съответни молитви, са: посвещение в монашество, освещаване на храм или параклис, освещаване на икони и църковна утвар (съсъди), на одежди, превозно средство; молитва за родилка и новородено, против болести, при беди, природни бедствия, за дъжд, нов дом, нива, животни, храни, благополучие. В Православния молитвеник са поместени още следните молитви: молитва след 40-ия ден след раждане, над родилката, когато въвежда детето в храма; благославяне на производи и трапеза; благодарствен молебен. Молитви при освещаване на храм, осквернен от еретици, при осиновяване, при завръщащи се в Църквата заблудени от други учения и секти; преминаване на юдеи, мохамедани към християнството, на инославни към Православието; молитви при безсъние, главоболие, невралгии, парализа; над душевно болни; преди операция, преди пътуване, при мъчително раждане; за чадородие, за задомяване, за заздравяване на брачните връзки; молитви за помиряване на враждуващи, за затворници.

В миналото земеделецът у нас не е започвал полска работа без молитва. Жътвата и вършитбата също са се предшествали от молитва, така е било и при засаждането на лози и при гроздобер.

Народът ни е прибягвал към Църквата за молитва в зависимост от нуждата. Вече се възстанови традицията учебната година да не започва без молебен и водосвет.

Във всеки християнски дом трябва да има Православен молитвеник. В него вярващият ще открие нужната молитва, която с вяра и благоговение може да си прочете сам, когато не е в състояние да посети храм. Но при възможност добре би било обредът и молитвата да се извършат с благословението на Църквата. И да не забравяме нашите деца - сега е моментът да посеем в душите им семето на вярата и обичта към Църквата.

Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма", изд. "Компас П - Пловдив", 2006 година
Текстът е препечатан от margaritta.dir.bg

КРЪЩЕНИЕ

МИРОПОМАЗВАНЕ

ПРИЧАЩЕНИЕ

ПОКАЯНИЕ

СВЕЩЕНСТВО

БРАК

ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)

Църковните тайнства са свещенодействия, установени от Бога, чрез които при строго определена молитвена формула, се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. Без тия благодатни дарове човек не може да живее духовно, нито да се спаси, тъй като първородният грях, разпространил се в целия човешки род, прави хората врагове Божии. Иисус Христос, Който слезе на земята, за да ни примири с Бога, основа Църквата Си, в която установи да се извършват от апостолите и техните приемници св. Тайнства. Чрез тия тайнства текат към нас като струи от жива вода Божи милости, които умиват, обновяват, подкрепяват душите ни.

В св. Тайнства видимите действия на свещенослужителя се съединяват с невидимите, благодатни, тайнствени действия на Светия Дух. Поради това те се наричат тайнства. Не всеки вярващ може да извършва тайнствата, а само епископите, като приемници на апостолите, и свещениците, ръкоположени от епископите. Епископите и свещениците извършват при това само видимите действия в тайнствата. Невидимата сила на спасителната благодат се дава при тия действия от Самаго Бога.

В Православната църква има 7 св. Тайнства: Кръщение, Миропомазание, Причащение, Покаяние (Изповед), Свещенство, Брак и Елеосвещение (Маслосвет). В св. кръщение човек се умива от първородния грях и от всички грехове, сторени до кръщението, и се ражда за нов, духовен свет живот. В св. Миропомазание той получава благодатта, която му дава възможност да расте духовно, която го укрепява в духовния живот и му дава способността да се бори с враговете на своето спасение, да преуспява във вярата и в християнските добродетели. В св. Причащение християнинът приема като духовна храна истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете и за придобиване на вечен живот. В св. Покаяние човек се лекува от духовните си недъзи, от порочните си наклонности и от греховете, които е сторил след кръщението. В св. Брак той получава благодат, която освещава съпружеството, раждането на деца и възпитаването им. В Елеосвещението християнинът чрез изцеряването от духовните си немощи се лекува и от телесните си болести. В св. тайнство свещенство се получава благодатта за извършване богослуженията и за духовното възраждане и възпитаване душите чрез преподаване здравото православно учение и чрез извършване на тайнствата.

Ето това са тайнствата на Православната църква, чрез които вярващите получават Божията благодат, необходима им, за да се очистят, възродят, подкрепят за нов живот и да достигнат светост и спасение, крайната цел на християнския живот (1 Петр. 1:9, 16).

Първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е Кръщението. В тайнството Кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие", казва Сам Христос (Иоан. 3:5). Той е установил това св.  Тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан, и установил за всички това тайнство, когато рекъл на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.

За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа.

В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден", говори Христос (Марк. 16:16).

Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, тъй се и кръщава само веднъж. Св. ап. Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете".

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом ­ и малки и големи.

С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действа при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието във Ветхия Завет. Както обрязването се е извършвало и над деца, тъй и кръщението може да се извършва и над деца. Ако детето умре некръстено, как ще се спаси? А сега всички ония дечица, които са починали след кръщението, са като ангели на небето.

Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Това е най-главният момент от кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.

В случай на смъртна опасност за некръстено дете, ако наблизо няма свещеник, кръщенето може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, потапя се или се поръсва с нея болното дете, като се произнасят думите: „Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Ако след това детето оздравее, кръщението над него не се повтаря. Свещеникът прочита само пропуснатите молитви и извършва над детето своето тайнство миропомазване.

През времето, когато се е разпространявало християнството между езичниците, често се е случвало да се кръщават възрастни хора. Потопени във вода, те са получавали чрез Светия Дух прошка за всички свои предишни грехове и започвали нов живот. Голяма промяна настъпвала при това у тях. Животът им се очиствал от всичко греховно и порочно. Нравите им се облагородяваме. Жестоките ставали кротки и милостиви. Гордите се смирявали. Живеещите разпътно ставали целомъдрени. Виждали това неповярвалите и сами начевали да чувстват превъзходството на новата религия над езичеството.

В първите векове на християнството имало случаи, когато езичниците, неочаквано озарени от вяра в Христа, били убивани, без да им се оставяло време да се кръстят с вода и дух. Св. Църква е приемала проливането кръвта им за Христа като пълноценно и валидно кръщение, наречено кръвно кръщение. Сам Иисус Христос е нарекъл Своето страдание на Голгота и проливането на кръвта Си кръщение (Мат. 22:22).

Светото тайнство Миропомазване обикновено се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. Миропомазването свежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога и волята се укрепва, да може да върши добри дела.

Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!" Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя заява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото ­ за освещаване ума и мислите; гърдите ­ за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата ­ за освещаване чувствата; ръцете и нозете ­ за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божи и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство Миропомазване.

Първоначално апостолите извършвали светото тайнство Миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но впоследствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа  се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници ­ епископите, ръкоположени от тях, могли да отиват лично при всички новокръстени и да им низвеждат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници ­ епископите. Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък.

За светото тайнство Миропомазване се споменава още в първото послание на св. ап. Иоан. Там се казва: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко... И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило" (1 Иоан. 2:20, 27).

Ние, огрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и дивни последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприян Картагенски:

„Когато се намирах в тъмнина сред мрачната нощ, когато плавах по морето на настоящия живот насам-натам без надежда и опора, без да знам пътя, лишен от всякаква истина и от всякаква светлина, тогава смятах за необикновено трудно и неосъществимо обетованието на Божественото милосърдие, че човек може отново да се роди и, като получи в св. Купел нова душа и нов живот, да остави всичко предишно и, още в това тяло живеейки, да стане нов човек по дух и по сърце. Как е възможно, си казах аз, човек да остави тъй скоро и тъй напълно онова, с което се е родил и което от дълговременна привичка е станало негова втора природа? Как може да се научи на въздържание този, който е свикнал с шумни пиршества и изискани ястия? Как може да се примири със скромно и просто облекло този, който е блестял с разкошни одежди? Който се е радвал на чинове и почести, той не може да живее в неизвестност и без тях. Този, който е бил окръжен от тълпа почитатели, който е бил съпровождан от многочислени почитатели, готови всякога на услугите му, той би се измъчвал, ако остане сам.

Така мислех аз в себе си затуй, защото тогава сам бях все още пленен от заблудите на своя предишен живот, от които не виждах възможност да се освободя. Аз бях се предал на пороците и, понеже се бях отчаял в по-доброто, представях си гибелта като естествена и необходима. Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин, съмнителното стана за мене вярно, скритото ­ открито, тъмното ­ ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо".

Най-тясно ни съединява с нашия Спасител светото тайнство Причащение. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. Причастие. Сам Иисус Христос говори: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие" (Иоан. 6:54-56).

Св. тайнство Причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:26-28).

По какъв начин хлябът и виното се превръщат (пресъществяват) в истинско Тяло и истинска Кръв Христови, е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Иоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето Тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се пресъществяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови, и продължава: „Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: ­ чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът ­ неизследим".

В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя.

Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство Причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден божествената служба. Когато дошло времето да се подава на вярващите св. Причастие и тая жена пристъпила да се причасти със св. Тайни. При думите на светителя: „Дава ти се животворящото Тяло на Господа нашего Иисуса Христа", жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да є подаде св. Причастие, я запитал: „Защо се засмя?" Жената отговорила: „Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце."

Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското Тяло Христово и под вида на виното ­ истинската Кръв Господня.

След всичко това св. Григорий отново се помолил и св. Причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово Тяло и виното като Христова Кръв.

Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисус Христос, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство.

Самоволно отклоняващите се от св. Причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. Тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение.

Св. Йоан Златоуст говори: „Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото Тяло често. А знае се, че който не се причащава често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло".

В „Кормчая книга" (сборник от църковни закони на православните славянски народи) се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: „От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни".

Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие.

Св. Димитрий Ростовски учи така: „Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото, бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш".

Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости).

Ние трябва да знаем, че св. Причащение не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. Причащение вместо за живот и спасение ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. Причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядаме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. Кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. Причащение. Без такава подготовка св. Причастие може да ни послужи вместо за здраве ­ за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността ­ вместо за оправдание ­ за съд и осъждане, както говори св. ап. Павел (1 Кор. 11:28-31).

Светото тайнство Причащение се извършва през време на св. Литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа „Святая святим", т.е. „Светинята е за светии", а миряните ­ на края на литургията, след възгласа: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. Чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. Дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причащава. Нерядко св. Причастие спасява от смърт тежко болни. В живота на великия праведник о. Йоан Кронщадски имало много случаи, когато той въздигал от смъртния одър болни, след като ги причащавал със светите Христови тайни.

***

Що е Причастие?

Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот.

Как е установено това тайнство?

Господ Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; когато причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство.

Кога се извършва тайнството Причастие?

То съставлява главната и съществена част на християнското богослужение. То е тайнство на тайнствата. Богослужението, на което се извършва, се нарича Литургия. Тази част на литургията, в която се приготвят Даровете за тайнството, се нарича проскомидия (предложение), във връзка с обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос.

Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството ­ просфората?

Такъв, какъвто изисква самото име "хляб", светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен. Св. апостол казва, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17).

Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец?

Защото той представлява образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно Го представял Пасхалният Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и ядели за спомен на избавлението им от гибелта в Египет.

Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода?

Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекли кръв и вода.

Кое е най-важното, сакрално действие в литургията?

Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: "Вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет" (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т. е. на принесения хляб и вино. Защото при самото това действие хлябът и виното се претворяват или пресъществяват в истинско Тяло Христово и в истинска Кръв Христова.

Как трябва да се разбира думата "пресъществяване"?

В "Изложението на вярата на източните патриарси" е казано, че думата "пресъществяване" не обяснява начина, по който хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното ­ самата Кръв Христова.

Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?

Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:28, 29).

Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?

Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан. 6:56); "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен" (Иоан. 6:54).

Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?

Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот ­ четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички ­ непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).

Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?

Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).

Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?

Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26).

Из "Православен катехизис", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон

Ние казахме, че за да се причасти що годе достойно с Тялото и Кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. Кръщение. Това става в светото тайнство Покаяние или Изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. Кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъства при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете.

Подготовка към установяване на това тайнство виждаме още при св. Иоан Кръстител. Идващите при него да се кръстят изповядвали греховете си (Марк 1:5). Същинското установяване на това тайнство имаме обаче при Иисус Христос. Той дал на Своите апостоли и в тяхно лице на техните приемници власт да прощават греховете на каещите си, като им казал: „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). А след възкресението Си Спасителят преповторил и окончателно утвърдил тая власт на апостолите, като рекъл: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан. 20:22-23). Това право за прощаване на греховете минало от апостолите върху епископите и свещениците.

Прощаването на греховете става след изповедта, когато свещеникът произнася словата: „Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името), всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и развързвам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин". Ние трябва да вярваме, че тия думи, казани от свещеника на земята, се потвърждават на небето, защото свещеникът от името на Господа Иисуса Христа, Който му е дал тая власт, прощава греховете на каещия се. Затова на изповедта християнинът трябва да разкрие без стеснение всички свои грехове, защото, ако съзнателно скрие нещо, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с искрено разкаяние, с дълбоко съкрушение, с вяра в Христа, с надежда в Неговото милосърдие и с твърда решимост да изправи живота си, непременно получава прошка на греховете си. И ако след такава основна изповед той почине, не може да бъде задържан за сторените си грехове от демоните, а по Божия милост получава спасение. Ето един пример за това.

Преподобни Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове".

„Знаем, отговорили ангелите, знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости". ­ „Ако и тая душа е получила прошка от Бога, закрещели демоните, тогава вземете при себе си всички грешници! А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас".

Словото Божие ни дава много примери на истинско разкаяние. Ето примера на св. пророк Давид, който, след като сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, образец на покайна молитва. Ето примера на каещия се на кръста разбойник, който с вярата си в Иисус Христос и със смиреното изповядване, че е грешен и затова достоен за кръстна смърт, отишъл пръв с Христа в рая. Ето примера на св. ап. Петър, който три пъти се отрекъл от Христа, но после се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето дълбоко и искрено разкаяние той бил простен и възстановен в своето апостолско достойнство.

Искреното разкаяние трябва да бъде потвърдено с плодове на покаяние. Каещият се трябва да се откаже от порочния си живот и да почне друг, нов, по-добър живот. Това ще бъде най-сигурната гаранция, че греховете му са простени.

Добрите християни се готвят за изповед чрез пост, усърдна молитва, размишления и спомняне на греховете. Някои дори си записват на листче всички грехове, за да не ги забравят от смущение пред свещеника. Нерядко изповедникът налага на каещия се особена епитимия (наказание) за облекчение на съвестта им и за изкупване на греховете им. Според случая свещеникът може да наложи или особени благочестиви упражнения, или усилен пост, или други някои лишения, даване милостиня, правене поклони и пр. Понякога свещеникът може да откаже да прости греховете на някой упорит грешник и да го лиши за известно време от св. Причастие. Запрещенията на свещенослужителите, произнесени на земята, имат значение и на небето. Особено тежко е запрещението или отлъчването, произнесено от архиерей.

Един епископ отлъчил за някакъв си голям грях един свещеник от божествената служба. Забранил му да извършва каквото и да било богослужение. Случило се така, че тоя свещеник по пътя за друга област бил хванат от езичници. Те взели да го принуждават да принесе жертва на идолите. Но свещеникът мъжествено изповядал своята вяра в Иисус Христос и отказал да принесе жертва на бесовете. За тая своя дързост той бил зверски убит.

Християни прибрали тялото на мъченика в близкия град. От мощите на мъченика взели да стават чудеса. Като видял това, началникът на града, християнин по вяра, направил прекрасен ковчег за тялото на новия мъченик и го внесъл в току-що построения храм. Когато взели да освещават храма и да служат всенощно бдение, ковчегът с мощите се вдигнал от мястото си и излязъл от църквата. Всички се ужасили от случилото се и внесли ковчега отново в храма. Но щом подхванали прекъснатата служба, ковчегът пак сам се понесъл във въздуха и излязъл от храма. Вярващите недоумявали, как трябва да си обяснят това чудо и се разотишли по домовете си.

През нощта светият мъченик се явил насън на местния епископ и му рекъл: „Не скърби, че аз не оставам с вас в храма Господен. Но те моля, иди в еди-кой си град при архиерея и го помоли да ме развърже от запрещението. Аз съм отлъчен от Божията служба и затова не мога да оставам с вас в църквата, макар че съм приел мъченически венец. Аз не виждам Христовото лице, понеже съм недостоен извършител на Неговите св. Тайнства. Сам ти не се опитвай да ме развържеш от запрещението. Който ме е свързал, той да ме развърже". Като казал това, мъченикът станал невидим.

Сутринта епископът се отправил към посочения му в съня архиерей и му разказал случилото се. Архиереят се запътил незабавно към чудотворните мощи на мъченика и като се надвесил над ковчега му, извикал: „Христос, Който те е свързал чрез мене, Своя смирен раб, да те развърже сега, загдето си пролял кръвта си за слава на Неговото име. Влез в храма Господен и бъди с нас!"

След това внесли с подобаваща чест ковчега с мощите в храма и започнали да служат всенощно бдение, а на следващата сутрин ­ литургия. Мощите стояли вече спокойно на своето място и почнали отново да вършат чудеса.

За да завършим разсъжденията върху св. тайнство Изповед, трябва да кажем, че колкото по-често свикне да се изповядва човек, толкова по-добре ще води духовния си живот. Покайното чувство трябва да съпътства всякога християнина. То трябва да се проявява не само на изповед, а всеки ден. Затова добре правят ония, които всяка вечер, след като направят в стаята си своите вечерни молитви преди лягане, се замислят, как са прекарали деня, в какво са съгрешили, кого са обидили, и които принасят покаяние пред Бога за всички свои волни и неволни прегрешения, като обещават пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е тъй наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога. Който не следи всеки ден своето поведение, загубва ­ при всичката си духовност ­ съзнанието за грях и когато се изправи на изповед пред свещеника, не знае, какво да каже.

Дотук разглежданите тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причащение и Покаяние са необходими за всички християни, защото в тях ни се дава благодат, необходима за нашето спасение. Но освен тия необходими за всички християни тайнства, Господ е дал на Своята Църква още други три особени тайнства, които не са безусловно задължителни за всички християни. Тия тайнства са: Свещенство, Брак и Елеосвещение.

Светото тайнство Свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват св. тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в св. тайнство Свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископ, се дава благодатта на Светия Дух за извършване всички обязаности на свещенослужителя.

Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избирали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисус Христос, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството Свещенство.

Св. ап. Павел, като пътувал из Мала Азия, събрал в гр. Милит пастирите от Ефеската църква и им казал следните забележителни думи: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си" (Деян. 2:28-30). От тия думи се вижда, че Светият Дух, а не човек поставя пастирите на Църквата и че една от най-високите обязаности на свещенослужителите е да пазят Христовото стадо от лъжеучители и Христовата църква ­ от вътрешно разделение.

В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършването на св. тайнства и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие от епископа всички треби и тайнства, освен ръкоположението. Свещеникът следователно е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкоположение благодатния дар за извършването им. Пълнотата на властта следователно принадлежи по право на епископа. Епископите са пълноправни приемници на апостолите. Тайнството Свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръка над кандидата, което се придружава с особена тайноизвършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи и то непременно в олтара над престола през време на божествена Литургия.

За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на св. ап. Павел: „Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии" (1 Кор. 4:1). На друго място св. ап. Павел нарича апостолите, а следователно и епископите, „съработници Христови" (2 Кор. 6:1). Затуй, който оскърбява епископа или презвитера, оскърбява Самия Христа. Бог тежко наказва всички, които зле се отнасят към Божиите служители, а особено към епископите. Ето един поразителен пример от живота на св. Тихон Задонски.

Преди да се отдаде на молитва и усилен духовен подвиг, св. Тихон Задонски управлявал Воронежката епархия. Една есен, като пътувал по Московския път за погребението на някой свой познайник, той спрял в село Хлевное, за да бъдат сменени уморените коне с други. Селяните не му давали коне и в своето озлобление дръзко говорели: „Ти не си губернатор, за да ти търсим коне". Св. Тихон кротко им възразил, че те трябва да почитат и архипастира си. Вместо да се вразумят от това, те продължили да го обсипват с нови грубости. „Ти си ­ казали те ­ пастир над поповете и над дяконите". Св. Тихон не знаел какво да прави. Безпомощен да се справи с неотзивчивостта им, той само ги умолявал: „Бойте се от Бога! Не ме мъчете!" След много настоявания те едва се съгласили да му услужат.

Впоследстивие, когато св. Тихон се бил вече оттеглил на уединение в Задонск, виновните селяни дошли при него, за да искат прошка. Светителят бил болен и не могъл да ги приеме. На неговия килиен прислужник те изповядали вината си. „Той ­ казвали те ­ ни прокле и оттогава всичките ни добри коне умират". Светителят им отговорил чрез килийния си прислужник, че не той ги е проклел, а че, загдето са оскърбили своя пастир, Сам Господ ги наказва, за да се опомнят. След всичко това, като разбрал, че се каят, светителят с любов им простил.

Светото тайнство Брак е необходимо за ония, които встъпват в съпружески живот. В тайнството Брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христос и Църквата (Ефес 5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е неразторжим. Защото Господ е казал: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по-високо от съпружеството (1 Кор. 7:8-9, 32-38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога (Мат. 19:11).

Тайнството Брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и евангелието. Младоженецът и невестата заявяват пред свещеника, че встъпват в брак по любов и доброволно съгласие. Свещеникът ги благославя в знак на радост със запалени свещи, после ги обручва с пръстени, прочита съответна молитва, възлага венец на главите им и благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото тайнство. След това се прочита апостолското четиво, гдето се говори за значението на тайнството Брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес. 5:20-35), както и св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Иоан. 2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новобрачните в знак на новия техен задружен живот. В Православната църква се позволява встъпване в брак до три пъти, а в крайно уважителни случаи и с особено разрешение от църковната власт може да се разреши и четвърти брак.

Според църковното схващане жената съпруга трябва да бъде ангел на мира в къщата. Тя не бива да се грижи за суетни украшения и модни дрехи, а да облагородява в постоянна молитва сърцето си, като го украсява с кротост и доброта. Св. ап. Петър казва: „Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист, богобоязлив живот" (1 Петр. 3:1-2).

Св. Моника, майката на бл. Августин, била женена за езичник. Той се казвал Патрикий, бил сприхав, с груб нрав и се отнасял към своята жена жестоко и несправедливо. Въпреки това тя като християнка била винаги внимателна и добра към него. Бл. Августин свидетелства за нея: „Тя се подчиняваше на своя мъж като на Господа и се стараеше да го обърне към Христа. Затова и говореше с него за Иисус Христос повече със свети дела, отколкото с думи. Така тя го спечели за себе си и заедно с това спечели неговата любов и уважение. Недостатъците му тя понасяше с такава кротост и търпение, че никога не му отправи нито един упрек. Когато забелязваше, че е гневен, тя гледаше да не му противоречи с думи или с дело. И когато го виждаше спокоен, му даваше отчет за себе си и заедно с това му доказваше, че той несправедливо є се е гневил".

Така между тия съпруг и съпруга не само се е запазил мирът в семейството, но благоразумната съпруга спечелила мъжа си и за небето, защото под нейното благотворно влияние той приел християнството, покръстил се и умрял във вяра.

Светото тайнство Елеосвещение е предназначено за тежко болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иаков. 5:14-15).

Видимата страна на тайнството се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.

Из „Нашата вяра", СИ, 2005 г.